Отзиви

Човек прилича на своя бог

Силата на беззащитната свещ, запалена от един поет

Човек прилича на своя бог


В света голям кои сме ние?
Кой казва: Ще се преродиш?
Какво е по-добре: да гниеш
или докрай да изгориш?

      „Същност“

Тези риторични, макар и не съвсем, въпроси до голяма степен маркират „параметрите“ – материални и духовни - на житейския и художествения свят на поета Микола Мартинюк, чиято книга „Сага за свещи” (изд. „Мултипринт”) излезе неотдавна на български език в превод (консултант Анна Багряна) на поета и преводач Димитър Христов.

Стихосбирката е разделена на няколко цикъла, първият от които няма заглавие и е съставен главно от стихотворения в класически стих. Следват циклите „Автографи“, „Релси“, „Сага за свещи“, „Лвовски рисунки“ и „Пролетни асоциации“, стихотворенията в които са предимно в свободен стих, като някои от тях са съвсем кратки и по външни белези наподобяват хайку.

* * *

Разбитите релси
са далечeн спомен
за пътя


* * *

Животът не е проза
нито класически стих
Животът е верлибър
стилизиран
под химерни
и сакрални
водни кръгове
написани със стило
на стихия


Прави впечатление овладяната от Мартинюк поетична форма както в класическия, така и в свободния стих, което определено е заслуга и на преводача Димитър Христов, съумял да я предаде успешно на български език.

Читателят, разбира се, се интересува повече от съдържателната страна на поезията, защото всеки би искал да види как в нея оживяват гласовете, миризмите, цветовете, очертанията, фигурите, светлините и мрачините на живота в страна, за която може да се каже, че по-голямата част от българите възприемаме като изключително близка, братска, родна нам, някъде хей там, „у краину“, т.е. в края на едно общо, наше, старо отечество. (Да не забравяме селцето Малая Перешчепина в Полтавска област и открития през 1912 г. предполагаем (с почти стопроцентова вероятност) гроб на кан Кубрат).

Поезията на Мартинюк е много богата на теми, мотиви, идеи, сюжети, разнообразна, немногословна, изчистена от баласт, образна и метафорична. Понякога е чисто предметна, понякога пък се издига до чиста абстракция, а между тези две крайности се простират териториите на живота от любовта до смъртта.

*  *  *

Който вярва
в магията на пътя,
тя ще го предпази
от лабиринти.


Както се вижда, поезията на Мартинюк не се задоволява само да задава въпроси, тя дава и отговори, пише диагнози и предписва лекарства. В нея аз открих кълбо от нерви, страсти, емоции и размисли, което като по чудо е удържано от мъдрата ръка на опита, стиснала крепко юздите му и дръпнала го енергично в последния момент преди решителния скок в бездната. Видях на светлината на свещ крехкото единство на непримирими противоречия, усетих овладяната сила на думите, които в ръката на поета са послушни и му се подчиняват като на демиург, който създава много други светове, наблюдавайки единствения – тук и сега – земен свят.

      Моето аутодафе

Ти на света не се сърди
отдавна
той ти е сърдит
И ето че сте вече
Квит



* * *

Нашият свят не е от атоми.
А от асоциации.



* * *

От хармонията
създаваме хаос, 
за да не чувстваме
дискомфорт


За да внуши и изрази силни чувства и емоции, изгарящи страсти и мрачни размисли, Мартинюк не използва крещящи думи, както правят слабите поети, които бият тъпана с все сила; украинецът постига силен поетичен ефект с обикновени, всекидневни думи и изрази, защото нарича нещата със собствените им имена и е достатъчно те само да бъдат вярно посочени, за да бъдат осветени силно дори само с пламъчето на догаряща свещ. Магия и чудо има във всичко и навсякъде, щом може да го видим на светлината на обикновена свещ. Затова именно обикновените свещи заслужават своята голяма сага.

Повече за автора:

Микола Мартинюк е украински поет, прозаик, литературовед, литературен критик, преводач, педагог. Роден е през 1971 г. в с. Залибивка, Ривненска област, Западна Украйна. Завършва украинска филология във Волинския държавен университет „Леся Украинка“ – Луцк. Автор на поезия, проза, научни статии и литературна критика, преводач от белоруски, български и руски език. Носител е на десетки международни и национални награди - Международна литературна награда "Микола Гогол", Международна литературна премия "Григорий Сковорода", на медалите „Иван Мазепа“ и „Златен пегас” (2016) на Съюза на българските писатели за принос в превода и популяризирането на българската литература, на “Златен медал на украинската журналистика“, лауреат на наградата „Яков Галчевски“ за книгоиздателска дейост.

Пан Микола е кандидат на филологическите науки, член е на Съюза на журналистите и Съюза на писателите на Украйна, доцент в Литературния институт „Тарас Шевченко” на Националната академия на науките в Украйна, завежда катедра в Луцкия педагогически колеж. Създател и управител на издателство „Твердиня” - Луцк.


Автор: Славимир Генчев
02.05.2017 г. 12:10
Посетено: 817
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/25594-chovek-prilicha-na-svoya-bog