Отзиви

Доня Алба – мистичната румънка

За романа "Доня Алба" от Джиб Михаеску

Доня Алба – мистичната румънка


Румънският роман изживява истински разцвет в десетилетието след 1920 г. Между двете Световни войни се появяват едни от най-значимите произведения на румънската белетристика. У нас добра популярност придобиват: Ливиу Ребряну, Камил Петреску, Чезар Петреску, Mирча Елиаде. Когато през 60-те и 70-те години на миналия век излизат в превод на български редица класически румънски романи от епохата между войните, романите на Джиб Михаеску не влизат в списъка за преводна литература, тъй като авторът изобразява някои от последиците от погромите, последвали Октомврийската революция чрез съдбата на руските имигранти в Букурещ. Също така, Джиб Михаеску вижда социалистическите идеи като безплодна утопия.

Като казвам „изображение на руските имигранти в Букурещ”, си спомням и думите на Мирча Елиаде – един от най-големите интелектуалци на Румъния, както и световни учени – той твърди, че политизацията сред интелектуалците и особено сред младите творци, води до изкушения, които ги отделят от изкуството. Допълнението на Елиаде е още по-интересно – „политизацията противоречи на спецификата на румънското себеизразяване и мислене”.


Румънска литература е сензитивна, чувствена и увлечена от разказването (особено междувоенната), а не от залитането по идеологии и каузи. Към независимост, антиполитичност и дори антиисторичност в същия този междувоенен период призовава и Емил Чоран. Тази загриженост за интелектуалеца, за младите, за писателите, за хората на изкуството поражда изумително голямо количество литературно-критически трудове. Пословично е и увлечението до ден-днешен в Румъния да се говори за всичко и по много, да се обсъжда и да се признават грешките, за да се продължава напред.


Романът „Доня Алба” от Джиб Михаеску започва с това как Михай Аспру се озовава в Букурещ, след като преминава през Първата световна война като по чудо без рани. Аспру е амбициозен, млад и романтично обвързан с принцесата Алба Ипсиланд, която се разхожда по улиците и привлича погледите на минувачите. Случайната първа срещата между двамата е представена на бавен кадър. Тази среща компенсира консуматорското ежедневие в големия град. Младежът няма потекло, но има страст, все още е само студент по право, но има амбиция и кураж да се изправи срещу установеното. Помним Чезар Петреску и романа му „Каля Викторией” – описващ Букурещ в началото на миналия век като фалш, пустота и безпътици. На семейство Липан се налага да правят безкрайно много компромиси – нямат и безскрупулност, за да оцелеят. Сякаш жертвите на града са жертви на известния булевард "Каля Викторией". Тази позиция напомня на отношението на Г. П. Стаматов за София, столицата, която води до самоубийственото и празно живеене. Джиб Михаеску е по-дистанциран разказвач, липсва му морализаторския тон на Чезар Петреску в „Каля Викторией”. Героите на Михаеску живеят самостоятелно, забулени в някакви тайни, нямат и особени скрупули. Градът подхожда на героите от романа „Доня Алба”, градът е мистерия, начин да покажеш обноски, възпитание, а и тайна надежда, че ще бъдеш разбран от някого и забелязан от Доня Алба.


И сюжетът на френския писател Мопасан, и книгата му „Бел Ами” представя историята на един млад мъж в периода на неговото навлизане и налагане в обществото. Стремежът към успех е сведен до задоволяване жаждата за богат живот с удоволствия, т.е. до материални придобивки и признание, заради самите тях. Михай Аспру от романа на Джиб Михаеску не желае да се доближи до Алба, заради материални облаги – Алба е примамлива, облечена е с кожени дрехи, има модната къса прическа за времето си... Алба е интересна жена с любопитно минало и живот, които Аспру иска да разгадае. Страстта му към тази жена обаче не му пречи да попада в прегръдките на други. Алба е мистерия, сякаш й харесва да бъде преследвана – полага й се да е недостижима, поради някаква причина. Алба е и усещане за смърт и белота – това ясно може да се види в края на романа.


Конфликтът в романа не е сблъсък на ценности, а по-скоро на драматургична игра между двама души – Алба и Аспру. Дали ще се срещнат и дали тя ще го забележи не е мелодраматичен въпрос. Ясно е, че в момента, в който Аспру изпуска речниците и книгите до нея – започва увлечението му. Романът поставя в центъра отново, и типично за румънската литература – жената, която е загадката в живота.


В наше време румънският автор Дан Лунгу ще напише леко ироничната книга: „Как да забравиш една жена”. Случката, около която Дан Лунгу повествува, е наглед oбикновена: Анди се връща от работа и открива, че Марга я няма. Само оставената бележка свидетелства, че жената някога е била наоколо. Под съмнение остава фактът дали раздялата връща човек към себе си. При Аспру няма раздяла, но няма и сближаване – смъртта на съпруга на Алба е факт, но дали Аспру не се приближава и до своята собствена смърт! Фината ирония на Михаеску задвижва различни повествователни техники.


В „Сватба в небето” на Мирча Елиаде класически двама мъже разказват за една жена отново в Букурещ. Един от героите от „Сватба в небето” изрича нещо запомнящо се на Илеана: „Ще настъпи часът, в който ще мога да пиша за теб, без от това да правя литература”. Загубите и за Аспру от „Доня Алба” не са края на света. Зад всички тези фатални румънски жени се крие просто загадката на живота и мъдрото решение, че не можем да дадем отговор на всички въпроси около себе си. Проличава и желанието да се живее и да се откриват нюансите в човешките взаимоотношения, както и различията между хората.


Светът на жените представен в румънската литература между войните, а и до ден-днешен, е обаятелен и невъзможен за разгадаване докрай. Мъдро и справедливо решение на редица мъже автори, които ни призовават да запазим желанието си да се изненадваме, въпреки че за всички ни е ясно – краят е предизвестен.


Романът „Доня Алба” ни представя увлекателно пътешествие в митична европейска столица в преход, както и мултикултурна смес, в която етнически се открояват руснаци, унгарци, евреи и италианци. Какъв по-добър урок по толерантност днес! Не е трудно да установим връзки с нашето общество на преход. Решението за постигане на материален успех в Букурещ е само необходимата предпоставка за Аспру да стане видим за Алба, с което авторът ни подсказва, че от нас зависи какви ще са мечтите ни. Ние също сме герои на своето време и имаме право да претворяваме живота чрез избора си. Или както споделя преводачът в предговора на романа: „Главният герой ни подсказва един възможен, но морално проблематичен път от дистанцията на началото на XX век и ни подканва да търсим своя път, сега, в началото на нашия XXI век”.

 

___________

Джиб Михаеску. Доня Алба. ИК „Персей”. 2015. Превод: Христо Боев


 
Автор: Дияна Боева
19.04.2017 г. 19:08
Посетено: 912
Линк към публикацията:
http://kulturni-novini.info/sections/64/news/25503-donya-alba-mistichnata-rumanka