Филмът „Врагове” – човешки за войната

Войната през погледа на обикновения войник. От този ъгъл режисьорът Светослав Овчаров разказва за Балканската война в новия игрален филм „Врагове”, който премиерно бе показан на 21-ия „София филм фест”. Много човешки филм, колкото и парадоксално да звучи това, когато става дума за война, който ни помага да се върнем към онази изконната същност на българина, която вече сме на път за забравим. Лентата разказва за онези обикновени, често безименни войници, които не се огъват под обстрела на турски броненосец, които не загубват човешкия си облик въпреки глада, калта, кръвта, смъртта, болестите и холерата - неизменни спътници на всяка война. За хората, които винаги ще подадат ръка на ближния си, изпаднал в затруднение, които ще разделят залъка с гладния, независимо той българин ли е или турчин. За онези, които вярват, че България е над всичко, за които честта и достойнството не са кухи думи. Много трогателен филм, в който се усеща личната емоция на режисьора. В образите на героите, най-вероятно на най-възрастния, който се играе от Стефан Мавродиев, Светослав Овчаров сякаш е вградил спомена за дядо си, преминал през всичките войни от Балканската до Първата световна война.

Филмът „Врагове” е построен върху действителен случай. „През пролетта на 1913 г. българската армия вече е претърпяла неуспеха на атаката на Чаталджа и устремът й е спрян. В Мраморно море стои един турски броненосец и засипва със снарядите си българските окопи. Корабът е извън обсега на българската артилерия. Тогава се взима решение една лодка да се превърне в жива торпила и с нея да бъде унищожен броненосецът”, разказва Светослав Овчаров. С тази отговорна задача се нагърбват седем български военни, различни по чин, произход и образование. Всеки със своя характер. От тази човешка какофония се ражда ударен отряд - великолепната седморка, която е готова да се жертва, за да извърши подвиг… Но точно в решаващия момент се случва нещо неочаквано и на финала, както често става в българската история, важен фактор им попречва да се окачат с лаврови венци. Историята на „Врагове” е разказана много умело, с което обикновено не се справя много добре БГ кино, но тази историческа драма прави изключение. Образите са построени много добре, актьорите отлично пасват на тях, има и свежо чувство за хумор.

Светослав Овчаров е успял да подбере отличен актьорски екип, някои от тях ще бъдат откритие за зрителите. Един от тях е Христо Ушев, когото, сигурна съм, след „Врагове” ще запомнят мнозина, както и Димитър Овчаров и младия Леарт Докле, който вече ни впечатли във „Воевода”. За опитните - Иван Бърнев, Валентин Ганев и Стефан Мавродиев няма какво да говорим, те отдавна са доказали своя висок професионализъм. Добре е, че досега ги гледаме само в качествени продукции. Малко по-особен е случаят с Асен Блатечки, когото в последно време виждаме във все по-неочаквани роли, които са далеч от представата ни за секссимвол. Във „Врагове” той също ни изненадва - играе обикновен редник, нещо като „Иванушка дурачок”. Витален образ, който без да иска оцелява при всякакви обстоятелства, дори когато е улучен с куршум. Нещо като българския Швейк.

Филмът е заснет изключително естетски, в черно-бяло. Сякаш гледаме стари документални ленти от началото на ХХ век. Една великолепна работа на оператора Рали Ралчев. Въпреки красотата на кадрите, зрителят има усещането за истинност на действието, а от там и горещо съпричастен към съдбата на героите. А в това е главният смисъл на киното. Надяваме се колкото може повече зрители да отидат да гледат „Врагове”, защото филмът го заслужава.