Изложбата „Откровение” - откровено за любовта на Борис Христов и Пенка Касабова

Отворен прозорец, отрупан с цветя. Годината е 1942. Облегнат на рамката на прозореца младият Борис Христов нежно е прегърнал красива жена. Двамата широко се усмихват и си личи колко са щастливи. Дълго се вглеждам в тази снимка. И днес, 75 години по-късно след като е направена фотографията, се вижда какво безмерно и слънчево щастие се излъчва от тях двамата. Наистина, имаш усещането за истинска любов. Снимката е уникална, защото рядко може да бъде видяна и защото е важно свидетелство за голямата любов на бъдещата оперна звезда Борис Христов и българката Пенка Касабова, сестрата на Гео Милев. За тази любов не се знае много, но въпреки всички житейски изпитания, въпреки войната, лагерите, мизерията, а после бракът му с Франка и шумния успех на световните оперни сцени, басът Борис Христов никога не забравя жената на своя живот. До смъртта си той пази дълбоко в сърцето си тяхната голяма любов.  

Снимката е направена в София, на ул. ”Шейново” 11 и може да бъде видяна във фотодокументалната изложба „Отдаденост”, която бе открита в музея „Борис Христов”  на ул. „Самуил” 43. Експозицията за мнозина ще бъде откритие – тя разказва за жената, която дава криле на Борис Христов и му вдъхва увереност да зареже сигурната професия на юрист и да се отдаде на световната музикална сцена. Сентенцията „Зад успеха на всеки велик мъж, стои жена” сякаш е създадена за необикновената любов между известната по това време педагожка Пенка Касабова и малко познатия тогава скромен студент по право Борис Христов, който бил 13 години по-млад от нея. Първата част от изложбата е посветена на тяхната връзка, а втората – на нейното дело – доучилищното възпитание в България - детските градини. Нещо нечувано дотогава в изостаналото патриархално българско общество. Експозицията е подкрепена от Министерството на културата и през есента ще гостува в Музея на образованието в Габрово.

„Идеята за изложбата се роди отдавна, скоро след смъртта на Пенка Касабова. Тя оставя богато документално наследство, съхранявано отначало от нейните близки и Леда Милева, а сега от снаха й Виолета Цонева. Тя ни предостави фотографии, архивни документи, ръкописа на песента „Идеалът” – това е първата песен, която Борис Христов е изпял в Италия и я посвещава на неговата „любима” Пенка Касабова, както пише в автографа към оригинала”, разказва директорът на музея „Борис Христов” Елена Драгостинова. В изложбата има цитати от дневника, който си е водила Пенка Касабова. „Борис имаше талант да обича” и „Привличането между нас беше невероятно” са само два от тях. Виждаме снимки от Националния колеж за предучилищно възпитание в Чикаго от 1925 г., от американските детски градини на улиците „Гурко” и „Христо Белчев” в София и др. Показателно е, че изложбата се намира в дома на родителите на Борис Христов, където още се усеща духът на интелигентско семейство от Стара София. Тук се намира и „креслото на Борко”, както приятелите наричали Борис Христов, от дома на Пенка Касабова, в което той обичал да сяда по време на честите му гостувания у нея.

Някои от цитатите на Пенка Касабова, включени в изложбата, са взети от книгата „Любов и талант” – това е нейният дневник, в който тя документира 56-годишната й връзка с Борис Христов. 22 години от нея те са били разделени. Първият запис в дневника е от 30 септември 1937 г. – датата, на която Пенка Касабова случайно се запознава с Борис Христов, а последната - от 6 април 1990 г. Тогава е бил техният последен телефонен разговор.

До 92-годишна възраст Пенка Касабова записва всяка тяхна среща и разговор, техните съкровени откровения и изповеди, описва трънливия път на тяхната връзка. Как събитията около Втората световна война и службите ги разделят. Записва всеки триумф и всички драматични моменти в световната кариера на Борис Христов, макар и от дистанция – тя в България, а той – в Италия, и от най-големите оперни сцени в света. В дневника има потресаващи свидетелства, като например неговият разказ за операцията на черепа, която му е била извършена от светила в хирургията. Събирала е различни отзиви, изрезки от чуждестранни вестници. Така е съставила дневник, който оставя на известната поетеса Леда Милева (дъщеря на нейния брат Гео Милев). Молбата ѝ е той да бъде публикуван след като и последният човек, който би могъл да бъде засегнат, си отиде от този свят. Спазвайки тази етика, Леда Милева го издава през 2012 г. под заглавие „Любов и талант“. За съжаление, скоро след това г-жа Милева умира.

Пенка Касабова се запознава с Борис Христов на 30 септември 1937 г., когато отива в дома на приятеля им Любен Живков да празнува имен ден. "Още отвън се чуваше хубаво мъжко пеене с акомпанимент на акордеон. Любен ме представи, а на мен каза: "Всички сме от хор "Гусла". Погледът ми се прикова в един висок, хубав млад мъж с цигара в ръка. И досега не мога да си обясня как и защо толкова силно ме привлече той, та дори си казах: "Ако този мъж ме поиска, веднага бих се омъжила за него... Сякаш „пръст Божи ми го посочи”, започва съкровената си изповед Пенка Касабова. По това време Борко (както приятелите наричат Борис Христов) е с 13 години по-млад от сестрата на Гео Милев. През 1937 г. Пенка Касабова вече е част от интелектуалния елит в София. Наследила видната американска педагожка Елисавета Кларк, тя е първата българка с висше образование по предучилищна педагогика (бакалавър от колежа "Еванстън", Чикаго, САЩ) и ръководи Института за детски учителки. А той - студент по право и певец в хор "Гусла".

„Пенка Касабова успява да го въведе в своя интелектуален кръг, насърчава го да зареже правото и да замине да учи в Италия, съзнавайки, че така се обрича на самота. Има една снимка от Петковден, когато тя празнувала имен ден. Борис Христов точно ѝ е подарил прекрасен пръстен и преди да ги снимат ѝ прошепнал да държи ръката си така, че всички да видят пръстена. Има и още много такива вълнуващи моменти, съхранени в снимките. Нарекох изложбата „Отдаденост“, защото тя наистина е била отдадена изцяло на любовта си към Борко, както го е наричала, и на педагогическата си дейност. Почина месеци преди да навърши 100 години. Последният надпис в изложбата е цитат от нейна книга: „Мечтаех да стана астроном, но открих звездите тук, на земята – децата, тези чисти душици. Разбрах, че съм родена да върша това – да възпитавам деца и бъдещи личности”, казва в заключение Eлена Драгостинова.