"Влюбеният Шекспир". Рефлексии

Мегапродукция и премиера за България, постановката на проф. Пламен Марков „Влюбеният Шекспир” във Варненския драматичен театър (премиера 21, 24.02.2017 г.) следва сценария на Марк Норман и Том Стопард за едноименния филм, спечелил 7 награди ОСКАР. Автор на драматизацията е Ли Хол. Сценография и костюми Мира Каланова, музика Калин Николов, участва почти цялата трупа на Варненския драматичен театър. Адриан Филипов (Уил/Шекспир) и Цветина Петрова (Виола/Кент/Ромео/Жулиета) изпълняват няколко от централните роли в тази романтична комедия за недоразуменията около създаването на пиесата „Ромео и Жулиета” и забраната жени да играят в театъра. Варненският драматичен театър ще отбележи Световния ден на театъра 27 март с „Влюбеният Шекспир”, който по-рано през март се представи и пред столична публика.

Проф. Красимир Спасов:

Чудесен спектакъл с интересна драматургия, позната от филмовия шедьовър „Влюбеният Шекспир” - един факт, който буди основателното любопитство дали театралният вариант ще издържи сравнението. Да, Варненският драматичен театър, в лицето на режисьора проф. Пламен Марков, сценографа Мира Каланова, композитора Калин Николов и актьорския състав, дава един достоен отговор, създавайки силен и убедителен спектакъл.

Поначало театрите, които си позволяват спектакли с много хора, както е в случая, се броят на пръсти. Изисква се голямо режисьорско умение, което да обедини толкова голям екип и режисьорът се е справил по възможно най-добрия, бих казал дори възхитителен начин.

Искрено поздравявам Варненския театър за това постижение. Той имаше нужда от една подобна постановка, която да бъде еднакво убедителна на всички нива – като драматургия, режисура, овладяване на пространството, костюми, музика и актьорски постижения.

Бих добавил, че наред с всичко изброено дотук, „Влюбеният Шекспир” е и едно крайно забавно представление. Актьорите играят с особено увлечение, това се усеща и придава допълнително качество на целия спектакъл.

Проф. Атанас Атанасов:

Едно от най-добрите неща, които съм гледал през този сезон. Вълнуващо, заразително представление. Въпреки че продължава три часа, не усетих кога мина времето. Уважавам и ценя всички колеги във Варненския театър. Всички знаем кои са неговите стожери - Стоян Радев и Веселина Михалкова. Освен тях, ме впечатли Симеон Лютаков, който е от моя първи випуск в Театралната академия. Милена Кънева също изгражда много интересна роля. „Влюбеният Шекспир” може и да е представление, което се занимава с чисто театрални проблеми, но е направено много силно и вълнуващо, усещаш го със сърцето си. Дано да го видят повече хора, не само в София и Варна, а и в други градове.

Проф. Надежда Сейкова:

„Влюбеният Шекспир” ми направи силно впечатление като един многопластов, добре организиран и атрактивен спектакъл. Гордея се с моя ученик Адриан Филипов, който е много узрял и се представи чудесно в ролята на Шекспир. Представлението дълбоко ме развълнува и събуди у мен асоциации за времето назад, когато аз самата откривах Шекспир. Спомних си за проф. Любомир Тенев и неговите тези за Кристофър Марлоу, върнах се към „Ромео и Жулиета” в Народния театър, когато бях асистент-режисьор на Стефан Сърчаджиев...

Постановката на Пламен Марков заслужава внимание и вярвам, че ще бъде оценена по достойнство от театралното съсловие.   

Проф. Ивайло Христов:

Многостранен спектакъл с прекрасна визия, сценография и костюми. Много точен пример за добро, умно, мъдро и същевременно комуникативно представление. Намерено е златното сечение. „Влюбеният Шекспир” на Варненския театър ще има успех навсякъде.

Проф. Иванка Бенчева:

Прекрасно представление, създадено с висок вкус, театралност и фантазност. Прекрасна режисура, прекрасна сценография и прекрасни костюми, великолепен грим и великолепно техническо осъществяване. Марково представление, каквото няма как да не се получи, след като го прави марков майстор като Пламен Марков. Поздравявам актьорите за пластиката и сценичното поведение. Радвам се, че сред тази голяма актьорска трупа се изявяват и моите студенти Стоян Радев, Веселина Михалкова, Гергана Арнаудова, Цветина Петрова, Николай Кенаров, Стефан Додуров.

Крис Шарков – режисьор:

„Влюбеният Шекспир” е репертоарна находка на Варненския театър, която отново се защитава от цялата трупа с артистизъм и отборност. Освен заигравката с Елизабетинската епоха на драматургично ниво, в познатата история за Шекспир актьорите използват своя опит и отношение към театралния процес и проблема за правенето на театър въобще (между другото, това е една от основните теми в българския театър през последните няколко години). Това придава на спектакъла непретенциозната конвенция „като на репетиция”, дава му жизненост и поле за импровизация.

Васил Дуев – актьор, режисьор:

Удоволствие е да бъдеш едно с този спектакъл. Можеш да живееш с тези герои много повече от три часа. Има една постигната и издържана традиция в създаването му. Откровение на творци и зрители към творец. Всеки един от актьорите знае какво прави, как да развие ролята си в името на спектакъла. Суетата отсъства, освен там, където е наложителна. Природата ми е чувствителна, патетична и пристрастна към поетични ситуации и словесни средства, ето защо се срещнах и разбрах с този спектакъл. Като запознанство на морето, някъде след шест следобед, по-далеч от баровете, а вълните действат като музикално оформление и разговорът някак... не искаш да приключва.

Прочитът на Пламен Марков няма агресивни инвенции. Постановката не е накърнена от терора на страстта да се новаторства, тя не иска да надгражда Шекспир, тя е съумяла да се запази - поне така го чувствам, както изначално е била прочетена. Това изисква воля, която много коства. Страстният разум и вдъхновение, които притежава талантът на цялата Варненската трупа е дашен, без броня, открит и окриляващ своите зрители-съучастници. Адриан е Шекспир слязъл от портрет, а Цветина дейна муза на сонет.

Петринел Гочев - режисьор:

Страхотно представление, не пресилвам. Създавайки една нова сценична реалност и широко театрално поле, то задава и нов тип театрално мислене, каквото липсва у нас. Българският театър, в стремежа си да оцелее, все гледа на себе си като на беден театър, а това не е добра посока за развитие, сочи „Влюбеният Шекспир”.

Режисьорът Пламен Марков е поел риска да се противопостави на известния филм, без да го ползва като основа, а да направи собствен прочит. Преди спектакъла си помислих, че поне образът на Кралицата не може да бъде различен от този на Джуди Денч, но се оказа, че не съм бил прав. Веселина Михалкова е не само различна, но и великолепна.

Прекрасни костюми и сценография на Мира Каланова. Отдавна не бях виждал сценография, която така добре да овладее пространството, при това с всички сложни промени в механиката. Варненският театър се е справил блестящо със задачата.

Впечатлява хомогенността на театралната трупа. Варненският театър е мечта за всеки режисьор. Запазил творческия си дух от времето на Стоян Камбарев и Явор Гърдев, сега с Пламен Марков той продължава да работи с лекота и замах. „Влюбеният Шекспир” беше истинско преживяване за мен, а и за цялата зала на Народния театър, която безапелационно демонстрира възхищението си.