Суперпродукцията "Влюбеният Шекспир" на Варненския театър ни зарадва с разкошни декори и актьорски превъплъщения

Суперпродукция на високо театрално ниво показа Варненският театър „Стоян Бъчваров” с гастрола на „Влюбеният Шекспир”, който гледахме на сцената на Народния театър. От времето на мегаспектакъла „Ричард III”, с който варненци направо ни зашеметиха, не си спомням друг театър да е предлагал толкова амбициозна постановка. По размаха на респектиращата  си сценография и богати костюми „Влюбеният Шекспир” напомня златните години на Явор Гърдев („Крал Лир” в Народния). Но режисьорският подход разбираемо е съвсем различен – концептуален и модерен при Явор Гърдев, а при проф. Пламен Марков е насочен повече към широката аудитория. Което няма как за е иначе, след като постановката се базира на добре познатия холивудски хит „Влюбеният Шекспир” на режисьора Джон Мадън, зад който стои драматургията на Марк Норман и Том Стопард.

Да те сравняват с Холивуд си е риск, но тази първа сценична версия на „Влюбеният Шекспир” спокойно може да мери ръст по пищност с холивудската суперпродукция. С разкошната си визия и дръзновената любовна история, която навремето покори сърцата на милиони зрители. Участниците са повече от 30, а музиката е на Калин Николов.

Поставянето на „Влюбеният Шекспир” е много добро хрумване, което крие обаче доста подводни камъни, един от който е шеметната скорост, с която се развива действието. За киното това няма проблем, но при театъра... Е, варненци се справиха отлично точно с това и то като имаме предвид с колко въпросителни е трябвало да се справят по отношение на декора. Въртящата се сцена на Народния помогна за това, но това изначално е заложено във визуалната концепцията на Мира Каланова, която използва всички технически възможности на сцената. А режисьорът – най-добрите театрални хватки (като например действието се разделя на две от завесата на въображаемия театър – от едната страна виждаме какво правят и говорят актьорите зад кулисите, а от другата – публиката).

Най-голяма заслуга на постановката е, че успява да ни пренесе във времето на Шекспир и по-точно към грубо издяланата сцена на театър „Глоуб” (тук се казва „Розата”), къдeто простолюдието на Лондон обичало да се забавлява. Също като в „Ричард III” основният сценичен модул непрекъснато се променя и се върти, за да се преобрази в спалнята на Виола, в знаменития балкон на Жулиета, в кралския дворец,  в кварталната кръчма, където зад пиянската глъчка и грубия говор всички крият своята мечта да станат актьори. Където дори кръчмарят и дребните мутри си мечтаят за роля. Показва ни живот, в който всичко е театър в буквалния и преносен смисъл.

Също като във филма, спектакълът проследява как никому неизвестният тогава млад драматург Уилям Шекспир (Адриан Филипов) се влюбва безумно във Виола (Цветина Петрова) и как той успява като истински творец да вплете случки от своя живот, плюс любовта му към Виола в комедията „Ромео и Жулиета”, която пише в момента и която на финала става трагедия.

При подготовката на представлението главният проблем на режисьора проф. Пламен Марков вероятно е бил да открие толкова харизматични актьори като Гуинет Полтроу и Джоузеф Файнс като екранните Виола и Шекспир, но все пак България не е Холивуд, така че Варна дава шанс на младите Цветина Петрова и Адриан Филипов и само от тях зависи доколко добре ще се възползват от него. Докато младите тепърва ще се доказват, то звездите на Варненския театър отдавна няма какво да доказват и се развихрят с пълна сила, така че на моменти се чудиш (в най-добрия смисъл) кои са главните герои. На първо място трябва да отбележим  завръщането на Симеон Лютаков във Варненската трупа с ролята на любимия актьор на кралицата - Нед Алейн, както и блестящото превъплъщение на Стоян Радев като продуцент на трупата Хенслоу. Трябва да отбележим още играта на опитния Димитър Мартинов (Кристофър Марлоу), на Веселина Михалкова като Кралицата и Даниела Викторова като проститутката Кейт. Списъкът може още да продължава. Тук удачно е осъвременяването на езика с лафове от днешния ден, като например оправданието на Виола/Кент, че е закъснял/а защото е „попаднала в задръстване”. Това освежава действието и буди смях у зрителите.

За три часа и половина Варненският спектакъл „Влюбеният Шекспир” успя да ни пренесе в едно друго, по-хубаво място, а това е главното за една театрална постановка.