Отзиви

Връщане към българските корени в театрален сезон 2016-2017 г.

Гастролът на Варненския и Пловивския театър потвърдиха тази тенденция

Обръщане към класиката и към българските корени – може би това е най-характерното за театрален сезон 2016-2017 г. и това бе потвърдено от неотдавнашния гастрол на Варненския и Пловдивския театър в София. Тъй като тази година голям дял от номинациите за театралните награди на Съюза на българските артисти „Икар” се паднаха на извънстоличните трупи, затова интересът към представленията на Варна и Пловдив бе голям. През март те отново ще пристигнат в София с нова продукция, така че ще може да оформим окончателно впечатленията си от тяхната работа за отминаващия сезон.

Две от показаните представления - „Криворазбраната цивилизация” по Добри Войников, под режисурата на актьора Стоян Радев Ге. К. и „Вълци” по „Трънски разкази” на Петър Делчев на Диана Добрева се опират на българското, но подходът към поставянето им е коренно различен.  

Спектакълът на Стоян Радев Ге. К. „Криворазбраната цивилизация” е решен в стилистиката на България от началото на ХХ век и напомня малко лирическите романтични филми на късния Чарли Чаплин. Може би това се дължи на ретро сценографията и костюмите (дело на Даниела Николчова), както и на прекрасната музика, която звучи като фон през цялото време. Постановката далеч надхвърля добре познатия ни средношколски текст – малко наивната пиеса на Добри Войников, защото тя е обогатена с авторски вметки на режисьора. В представлението успоредно вървят три линии. Освен основния сюжет на „Криворазбраната цивилизация”, добавено е пътуване на една театрална трупа, която репетира „Криворазбраната цивилизация” в чакалните на различни гари. Водещо в тези интермедии е показване всеотдайността на актьорите към театъра и обяснение в любов към това трудно изкуство. Освен това в действието са вплетени автентични откъси от пресата от началото на ХХ век, от които научаваме как е била създадена морската ни трупа и критически текстове за нейните първи постановки. Тази „документална” линия се дължи на това, че спектакълът „Криворазбраната цивилизация” е посветен на 95-годишния юбилей на Варненския театър. Всичките линии се преливат плавно една в друга, така че зрителят на моменти сигурно се пита къде му се „губи”сюжетът на „Цивилизацията”, но пък това е обогатило постановката.

В този спектакъл няма главни и второстепенни роли, актьорите играят ансамблово в един специфичен сатиричен, на моменти гротесков маниер, който напомня много играта на самия режисьор – варненската звезда Стоян Радев. Този стил го открихме още в блестящото му превъплъщение като Ричард III, който актьорът постепенно доразви, за да го видим като Аркадий Чхеидзе в „Кавказкият тебеширен кръг” на Маргарита Младенова - роля, донесла му номинация „Икар” за главна мъжка роля. По време на спектакъла актьорите през цялото време са на сцената и извършват някакво действие, подход, който стана нещо като запазена марка за Александър Морфов.

„Криворазбраната цивилизация”  дава възможност на младата Гергана Арнаудова да блесне като Мадам Злата и две сцени с нейно участие предизвикват най-голям възторг сред зрителите. В едната тя се извива гъвкаво подобно на риба, а в другата – седи заедно със „съпруга” си Хаджи Коста – Николай Божков на обърната гарова пейка, така че зрителите от залата все едно ги гледат отгоре. Оригинално хрумване.

Онова, което обединява „Криворазбраната цивилизация” и „Вълци” е, че и двете пиеси са написани на архаичен български. Но докато първата носи езика на своето време - Добри Войников пише пиесата през XIX век, като нарочно изкривява малко думите за по-голяма комичност, то „Вълци” принадлежи на едно течение (може и така да го наречем) в българската литература и драматургия, което се опитва и то доста успешно да възкреси стария български говор. Тази мода не започва от „Възвишение” на Милен Русков или „Калуня-каля” на Георги Божинов, които толкова нашумяха, а има своите корени още от Йордан Радичков, Николай Хайтов, Боян Папазов, Възкресия Вихърова, Иван Добчев и Маргарита Младенова, за да бъде продължена и от Петър Делчев с неговите „Трънски разкази”, написани на автентичен трънски диалект. Те служат за литературна първооснова на „Вълци”, сценичната адаптация е на Александър Секулов.

Постановката „Вълци” е тревожен вик, че губим човешкото, че все повече се отдалечаваме от цивилизационното развитие на човечеството. Че сякаш оскотяваме и се връщаме назад към животинското. Героите на „Вълци” са изгубили много от своя човешки облик – те са заприличали на получовеци-полуживотни, живеят в някакви груба първобитна обстановка, облечени са в кожи. Те живеят като в глудница – посока в живота им дава „старшия” и, ако някой се отклони от предписанието, те са готови да го разкъсат на парчета и са по-безпощадни и жестоки от самите вълци. При тях действа само законът на дивата природа, тоест на по-силния. Загубили човешкото, те вече почти не могат да говорят и да изговарят думите, а от устата им излиза нещо като грубо мучене. В тях няма никаква доброта, съпричастност и любов, благородството и топлината, те са станали безпощадни, свирепи и жестоки, подозрителни и отмъстителни. Затова вълчият вой звучи като рефрен през целия спектакъл.  

Това силно социално послание е поднесено експресивно, стегнато и със сгъстени краски, така както го умее само Диана Добрева. Образно, почти без думи с ярки, почти пантомимични сцени. Може да наречем „Вълци” много „мъжки” спектакъл, за разлика от предишните й „Къщата на гнева“ и „Йерма”, които бяха далеч „по-женски” може би заради тематиката си и заради преобладаващото присъствие на актриси в тях. Докато суровия „Вълци” е откровено „мъжки” спектакъл. Софийската публика сигурно е открила за себе си страхотни актьори от пловдивската трупа, някои от които критиците добре познават - Добрин Досев, Ивайло Христов, Венелин Методиев, Красимир Василев, Димитър Банчев, Алексей Кожухаров, Димитър Димитров, Троян Гогов, Симеон Алексиев, а към тях се е присъединил и Герасим Георгиев-Геро. Не може да подминем майсторския монолог на Ивана Папазова, играта на Мария Генчева, както и сполучливия избор на непрофесионалния актьор Иван Костадинов като Попчето. Режисьорката е вплела в действието своята запазена марка - сцени-метафори, които приличат на живи картини (вселяване на вълк в човек, заплюване на съгрешилата мома Ягода с кървава слюнка, обругаване и кърваво малтретиране на божи човек), с които ще бъде запомнен спектакълът.

Воят и вопълът зловещо се надпяват, а човешката глутница е по-безпощадна от вълчата.

 

Автор: Мариана Цветкова
20.02.2017 г. 17:00
Посетено: 1150
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/25138-vrashtane-kam-balgarskite-koreni-v-teatralen-sezon-2016-2017-g