Истинската отплата за приятелството

По повод стогодишнината от гибелта на Димчо Дебелянов (2 октомври 1916 г.) през миналата 2016 г. бяха организирани различни прояви, като и вече утвърдените през годините – например ежегодната Димчо-Дебелянова вечер през август в двора на родната му къща (днес музей) в Копривщица - минаха под знака на годишнината. По обоснована препоръка на акад. Иван Радев от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ една от инициативите бе преиздаването (с подкрепата на „Геотехмин“ ООД и Община Копривщица) на биографичната книга „В казармата и на фронта с Димчо Дебелянов“ от неговия мирновременен и боен другар Тихомир Геров от Самоков.

Причините са много и различни, но главните са две: първо, творбата на Тихомир Геров проследява много обстойно както последните две години от живота на поета, като се отличава с несъмнена достоверност, и второ, изданието от 1957 г. (от издателството на Съюза на българските писатели) не придобива необходимата популярност извън тясно специализираната аудитория и не достига полагаемото му се място в литературоведението изобщо и в частност – в дебеляноведението, което тогава прави първите си стъпки.

Главната „заслуга“ се пада на властващия по онова време силно ограничен класово-партиен подход в литературата и изкуството (става дума за периода преди Априлския пленум на ЦК на БКП от 1956 г., което обяснява и защо все пак книгата стига до печат, въпреки че е готова десетилетия по-рано), способствал да се изгради невярна и изопачена представа за светлата Дебелянова личност. Това, разбира се, Геров постига, като описва много добросъвестно и реалистично своите лични наблюдения и впечатления от контактите си както с Дебелянов, така и с негови приятели и роднини, като по този начин времевият обхват на биографичната книга се разширява и обзема много по-голям период от живота на поета, а не само казармения и фронтовия. Главната основа за тази широка и богата картина са многобройните цитирани от Геров писма от и до Дебелянов, съхранявани (по-голямата част от тях) от сестрата на поета Мария Григорова-Дебелянова, както и множество житейски случки и истории, на които Геров е бил свидетел или които са му разказвани от свидетели. Всичко това способства пред нас в цял ръст да израсне напълно естествен и правдоподобен образът на Дебелянов.

Особена ценност представляват и литературоведските анализи на Геров (сам той е филолог, преподавател по български език и литература и дългогодишен директор на гимназия в Самоков) на някои прочути творби на Дебелянов, каквото е емблематичното за поета стихотворение „Сиротна песен“. Многобройните му запазени варианти (както впрочем и на няколко други Дебелянови стихотворения) и усилената работа върху тях илюстрират както творческия процес на поета, така и подсилват убеждението за дълбокия реализъм на неговото творчество, пресилено и нерядко (с някои изключения) погрешно определяно като близко до символизма, което е било и формален повод поезията му до Априлския пленум от 1956 г. и доста (по инерция) след това да не заеме полагаемото й се челно място в българската поезия. (Къща-музей „Димчо Дебелянов“ е открита чак през 1958 г.)

Освен всичко, второто издание се прави по оригиналния първоначален текст на Тихомир Геров, тъй като изданието на СБП от 1957 г. (след непроучен все още отказ на издателството на Министерството на народната отбрана по явно „разбираеми“ причини да издаде книгата) е цензурирано на доста места. (Впрочем, книгата излиза месец след кончината на автора).

Никъде в книгата не се споменава и дума за уж гневното писмо на Антантата до българските военни власти защо, аджеба, пращат на война такива творци като Дебелянов, за да бъдат убити. Защото просто такова писмо няма, то е плод на болното съзнание на пацифистки настроени леви радикали в българското общество, които бяха петимни да изкарат Първата световна война империалистическа война, без да държат сметка, че за България, за българския народ и за Димчо Дебелянов включително, тя беше отечествена война за обединение на разпокъсаното отечество.

Сурова вярност на дълга
смени живота пъстролик
и сля се радост и тъга,
сроди се малък и велик.