Фотографската изложба "Статуята" на Зафер Галибов – повод за много размисъл

Може ли със статуя да бъде подпрян лост за простор на пране? Може. И този колкото смешен, толкова и абсурден факт е уловил фотографът Зафер Галибов. Ситуацията е достатъчно нелепа, за да стане източник за много разсъждения и то в най-различни посоки. Точно към това ни провокира новооткритата фотографска изложба на известния майстор на обектива, която се откри в галерия „Ракурси”. Всичките снимки на Зафер Галибов са черно-бели и са правени някъде през 70-80-те години на ХХ век. Любопитно е, че с тези фотографии сякаш се връщаме назад с машина на времето, но заедно с това те не изглеждат демоде. Толкова непреходна е силата на изкуството. Е, и разбира се дължим го и на майсторството на фотографа. 

Експозицията е разделена на две части. Едната съдържа серия от снимки от един западнал двор в „Банишора” с въпросната статуя, другата е актова фотография. Пресечната точка е статуята, която виждаме в двора и в изваяните фигури на младите момичета. Едната от тези актови снимки се казва точно така – „Статуята” и тя дава поетичното име на изложбата. 

Първата серия включва поредица от снимки, направени в стар, порутен вътрешен двор, затворен в овехтели кооперации. Обрасъл с трева, с изпочупени плочки, които образуват пътечка, по която всеки ден кръстосват обитателите на двора. Близо до „кросото” е приседнала статуя на красива жена, облечено в спортно трико, която сякаш е загърбила леко обитателите на двора.  Вижда се, че тук й е неудобно и не й е мястото. И наистина, до нея е мухлясало детско коритце, сложено от местните да събира вода от улука, подава се отворена дъска от капандура на мазето, от което след малко ще излезе възрастен обитател на двора. Наблизо е счупено детско камионче, изоставено от детето, което също ще се появи в една от следващите снимки. 

Въпреки едната си отчупена ръка, от която стърчат железата на арматурата, статуята все още носи следи на предишна красота. На пръв поглед тази красота изглежда съвсем непотребна и не на място под простора с веещите се на вятъра гащи и чаршафи. Но само на пръв поглед. Практичният българин, който вероятно е измъкнал статуята от някое бунище, е подпрял с нея лост за пране. И така й е намерил практично приложение. Тази нейна функция е видима за обитателите на двора, но очевидно те остават слепи за нейната красота. Това си личи по равнодушно бъбрещите до нея жени, които сякаш току-що са проснали прането, по отегченото дете и котка – проследени от фотографа в поредица от снимки. Тази неочаквана комбинация – между високото и делничното, ежедневното поражда много мисли и дава повод за дълъг размисъл.

Втората серия включва естетски фотографии на голи млади момичета, правени в ателиета на скулптори. В едната – „Статуята” живият модел прилича на изваяна от гипс женска фигура. Правят впечатление още снимките „Ситуация”, „Светлана”, „Осанка”, Фльонга”, както впрочем цялата серия, издържана в един стил. 

С новата изложба „Статуята” на Зафер Галибов галерия „Ракурси” се вписва идеално в модата по ретрофотографията, превзела през последните години всички световни галерии, но която за съжаление сякаш все още плахо навлиза в България.