Отзиви

Книга с празни места между шиповете и вдишвания между стиховете

За поетичната книга на Ивайло Добрев "Вместо главоболие"

Книга с празни места между шиповете и вдишвания между стиховете


Срещата ми с най-новата поетична книга на Ивайло Добрев „Вместо главоболие” (Издателство за поезия "ДА", 2016 г.) беше озадачаваща. Заглавието предизвика у мен усещане за тривиалност и прозаизъм, на фона на силно поетичното име на предишната му книга „Птица в ключалката (2014). Вярно е, че творците се променят. И разбира се, с прочитането на една книга свързаните с нея първоначални въпроси отпадат и се откриват нови моменти от творбата, които ще карат читателя си да се връща към тях много пъти и много време, докато добие приемлив лично за самия него отговор.

А новата стихосбирка на Ивайло Добрев е особена и с  изключително богата палитра от въздействия. Това е поезия, висока литература, която няма да излъже очакванията на четящите, посегнали към нея, да за задоволят своя естетически глад. Но освен очевидното, оказва се, че тя има  и още едно благотворно въздействие върху възприемателя си. Тя му повлиява буквално – тя Е вместо главоболие. Поетът е създал компилация от стихотворения върху много теми, които са по презумпция проблематични и тежки за размисъл и възприемане. Той е избрал да ни поднесе художествени творби вместо главоболие от неуредиците в човешкия живот и световния ред, вместо недоволството от екзистенциалните проблеми на Homo sapiens-овото битие.

Поетическите текстове в книгата правят впечатление със своята стегнатост и краткост. Много от стиховете звучат афористично, самите те не по-дълги от едно изречение. Няма циклизация в книгата, творбите не са групирани около смислови ядра. И това е така сигурно защото стиховете са многогласни – такава богата палитра от предметност, образи, мотиви, теми и послания е събрана тук. Четенето е някак забързано, сгъстено. И, въпреки лаконичността на стиховете, трябва да се поема въздух, да се поема въздух помежду всеки две стихотворения. Дишай и чети стиховете на Ивайло Добрев – какво по-оздравително от това?

От епиграфа на книгата става ясно, че поезията е нещо божествено и непроницаемо за смъртта:

„стиховете ходят по смъртта като по вода”

И ние, читателите, се потапяме в туптящите пространства на стиховете: те са разнородни като „празно място / между шиповете („Напоследък самотата”), простират се „от гледна точка / до гледна точка” („Период на разпад”), те са мястото, където е „Домът” химеричен, или реален с разораната си земя и с детските играчки по пода („Два градуса”), но и битовата предметност в него („Премиера на потоп”), те се смаляват и до „две педи самотна земя”, където единствено се разхожда капката в нивелира. Пространствата се свиват и разширяват и сменят мястото си – вътре и извън субекта, Аза, интериорно и екстериорно. Опредметяването е често срещано в стихосбирката – толкова много съставни части на света, всяка със свой разказ и своя поличба. Фокусът на поетическите разкази се сменя – ту към човешкото, ту към нещо друго, изумяващо по начин на представяне. Така например няколко поредни стихотворения носят патриархален дух – като първичност и мъжко начало, предметно-описателно: „ножът проби ножницата”, пчеларят, който дава захар на пчелите. Патриархалността  тук е повдигната и в ранг „демиургичност”: „майсторът вае камъка” („Взаимности”), „достатъчно материя одушевихме”. Попадаме в сферата на неспоменатото Висше Начало, което се подразбира: като негови аксиоми се явяват следващите стихове, директно назоваващи религията („По истински случай”) и пътя на душите („Старата душа”), луната, която подлага на изпитания комина и, разбира се –
„Репродукция”:

едната половина женска
другата половина мъжка
третата е в недоумение
за едно тяло е била
толкова много път


Следва въплъщаване в стихотворението „Портрет” и начинът, по който човешкото променя пейзажа – в „Стена”.

В някаква степен стихотворенията „Портрет” и „Железният човек” са огледални – в първото според човешките действия би оцелял или се сринал манастирът, във второто човекът „се разпада / пред портите на града”. Много още са вариациите на тема „човек-човешко” – в стихотворения като „Аз като млад”, „Двойник”, „Какво е човекът”. Измежду поетичните текстове в книгата има такива, които се родеят с фолклорните детски залъгалки, гатанки и приказки - прочетете „Аз като млад”, „Какво е човекът”, „Копчета”, „Януари, по-студен от обещаното”. Те освен че са оригинални творчески находки, но и говорят за майсторския потенциал на автора си.

Има и заложени въпроси, на които цял живот се отговаря, и всеки път с различни отговори. Ето поредните стихове за тялото и човека
„казват тялото било / от кал и вода” –
апострофиран е библейския разказ за сътворението на човека. И ако калта и водата му са присъщи – в каква степен едното и другото?

Стихотворението „Almuten figures” е разказ за вписването, за подобието и сакралната стигма в човешкото общество. С една само прилика или разлика? – божествената „раничка върху гърдите”.
 
Темата за смъртта, с която започва книгата, отново по страниците й е пречупена през призмата на изкуството. И може би именно изкуството „пречи” тя да бъде показана като краен разпоредител и владетел. В стихотворението „Уроци по цигулка” смъртта не е назована, и не само това, няма статика като външен неин израз в стихотворението: след настъпването й цигулката е продължение на човешкия творчески живот, тя става действащо лице.

В стихотворението „мисля си” пишещ и живеещ са разграничени в мисълта на лирическия герой, а смъртта е представена хипотетично, като такава, която би могло да не унищожи цялото.

На много места в книгата се натъквам на оголен реализъм. Стихотворенията „Гнездо” и „Два градуса” са пример за такъв. Авторът обглежда света от всички страни и ни го показва като знака ин-ян – ту от бялата, ту от черната страна. Поетическият текст в „Гнездо” е лаконичен и суров. В „Два градуса” – след заглавието се разрастват ярките маркери на дома и радостта. Пъстра картина, която оживява между разораната земя и изсипаните играчки на пода.

Но игрите и детството не са безкрайни, а порастването включва в себе си и смиряване. Смиряване на духа. Отново светът е цял от вътрешни усилия и воля и картините на заобикалящото като изразни средства. Лирическият герой казва: „Подреждам стаята”. Метафорично. То е приказка за подреждането на вътрешния мир и за изпълнения с живот свят наоколо. Пак там, в същото стихотворение,

„Малка съм – казва книгата.
Заведи ме някъде.”


Купете си книга. Заведете я някъде!


_________________

Ивайло Добрев, „Вместо главоболие”, Издателство за поезия „ДА”, София, 2016.


Автор: Иглика Дионисиева
19.12.2016 г. 16:09
Посетено: 951
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/24858-kniga-s-prazni-mesta-mezhdu-shipovete-i-vdishvaniya-mezhdu-stihovete