Северозапада и р. Дунав в новата изложба на Чавдар Петров

Седем от картините са вдъхновени от есенните пейзажи на Северна България, но както обикновено при Чавдар Петров думата „пейзаж” е малко условно понятие. С едри мазки художникът щедро е нанесъл ярките цветове на есента – охра, червено, кафяво и жълто, които пламтят с такава сила, че имаш чувството, че ще те опарят. Пейзажът е условен, почти абстрактен, но заедно с това е достатъчно ясно разпознаваем. Авторът демонстрира виртуозно умение да разчленява реалната картина и да я сглобява в нещо ново, типично негово, което само наподобява видимото, но всъщност си е негов условен свят. Пълен със знаци и магистрали, които пресичат от единия до другия край платното. Те разделят цветовете, които се редуват на хоризонтални пояси. Багрите са подредени така, сякаш са извадени от някоя престилка на баба. В които по някакъв неуловим начин долавяш нещо много българско, свидно и родно, въпреки че нямат нищо общо нито с чипровските килими, нито със северняшката носия. Но сякаш виждаш ивичестата украса на престилката с черти по вътъка, рамкирани с низ от геометрични орнаменти. На този огнено-жълт колорит сигурно би завидяла всяка килимарка от Чипровци. „Есенната” тематика не е нова за Чавдар Петров, познаваме я от по-ранното му творчество, но тук той доразвива своя абстрактен език.

Когато стане дума за Чавдар Петров, обикновено свързваме името му с неговите прочути изображения на р. Дунав. И в новата експозиция той радва ценителите с няколко платна на тази тема. Реката отново е нещо мистично, тайнствено и тъмно, което се слива с нощта. Впечатляващо е тъмномасленозеленото платно „Силуети от брега”, в което всичко е условно – очертанията на реката, дърветата по бреговете и сградите, за които може само да се досещаме. Чавдар Петров пак залага на експресивния ефект от цветовете, които както винаги при него са впечатляващи. Дори черното, което се прелива в тъмносиньо и други цветове в серията нощни пейзажи, носи огромен заряд. Тук художникът е най-близо до абстракцията - реката е почти черна и се слива с тъмните очертания на брега. По-различни са почти белите платна с риби – много изчистени, от рибите са останали почти само техните очертания и кости. Тези два подхода към „дунавска” тема видяхме широко разгърнати миналата година на неговата юбилейна изложба на „Шипка” 6. Но тук художникът отива още по-напред в изработването на своя чудат стил.