Между земята и небето - лъжи и писане

"Лилит" определено не е еротичен, сантиментален или криминален роман, макар да откривам между страниците му многократна употреба на думата "убийство" и страховете, които тя предизвиква, многосериен филм с еротика, учестяващ дишането.

След "Синестезия", с който Диана Петрова ме пристрасти към таланта си на автор, новият й роман потвърждава, че от нея може да се очаква непредвидимото и поредната провокация. Възможно е някъде да се позагубим и осъмнем ненамерени в лабиринта на емоционалните си травми, но не и да се прозяваме от скука.

Текстът е концентриран, искрен, смел разрез на човека – все по-сам и все по-дистанциран от градския шум и бъбривост, когато е различен от всеобщата характеристика на забързания  индивид от XXI век.

Преструвките, че живееш и се осъществяваш, уплътняването на времето между приготвянето на закуска за децата и мъжа, рутинните ангажименти ден след ден, опустошават, направо асфалтират крехкостта и многоцветието на личността. Само нощем, когато домашните спят и тишината царува, или в редките свободни мигове, изливането на болката, на скритото истинско вълнение, на неизказаното извършва подготовката за твоята лична революция. Писането като терапия, бягство от реалността и невидима стълба към желания начин на живот. Писането – личната и незабележима, без претенции за историческа оценка, революция.

Главната героиня Симона не е праволинейна, работеща жена, или е почти такава за близките и колегите си. Придобила навика да се преструва, да влиза в желаната от околните и нея роля, тя непрекъснато играе, води двойствен живот. "На моменти си мислеше, че без лъжа, животът й щеше да е немислим." В цялата житейска двойнственост се набърква и нежелана бременност, едно същество, което би могло да преобърне макета на живота й. "Тъй като се смяташе за лъжец, който избира да не залъгва себе си, тя предпочиташе да мисли за случващото се като за „убийство“." След аборта привидната хармония е нарушена и тя се улавя за новоназначения във фирмата Борис, мисълта за когото започва да й носи утеха, да е новата й спасителна сламка за измъкване от сивотата. Симона предизвиква раждането на еротичната история, надявайки се да се спаси от извършеното.

Първата й еротична фантазия носи името Мираж и е провокирана от нейното съгласие за смъртта на нероденото, оттук нататък страстните думи са насочени към конкретен образ, съвсем жив и напълно реален. Това не пречи да го доизмисля и оставя на деня да нанася своите корекции, да го поставя в ситуации, създадени от тичането на пръстите върху клавишите на компютъра. Еротичните моменти в романа са написани майсторски и уплътняват атмосферата на изолация от точния график на всекидневието.

Каквото и да бълнува с помощта на фантазията си, както и да се раздава в грижите по свекъра си дядо Минчо, манията да бъде добра майка и домакиня, разбираща сестра, не успява да избяга от инквизитора си – самата нея. Всеки е вселена, незнаеща отговорите на всички въпроси, особено ако са зададени в мълчанието и в коридорите на съня.

В развитието на сюжета улавяме част от нишката, изградила характера на Симона – борбата на по-малката сестра за територия в сърцето на брат си Димитър, реванширането й заради факта, че е момиче. До изместването му сред приятелите и породената като следствие омраза.

Услужлива към нещастието на свекъра си тя пробива черупката на студените роднински отношения и научава тайната, за която дори мъжът й не е в течение. Незаконнородената дъщеря Даниела, сестра на съпруга й. Чувството й за вина съпоставя съдбата на тази жена, родена и отгледана извън удобната хранилка на семейството и убития от самата нея зародиш. Отдава се на блянове да зачете дори 21-дневното присъствие на детето в утробата си и да се накаже с незабрава.

Симона пише и изпраща писма писма на човек, когото познава, но не иска той да разбере подателя. Манипулира себе си, че е здрава и непоклатима, манипулира другите, че тя и той се сливат в едно цяло.

Получателят, обектът на избухващата страст, огънят, който пламти и се разгаря единствено в редовете, където животът зависи от едно натискане на копчето за изтриване, е Борис. Тя влиза в живота му без той да усети, тя влиза и го обвързва, превръща се в неговия адреналин.

Развитието на връзката Симона-Борис продължава в книгата. Имайте търпения и четете.

"Лилит" на Диана Петрова ни представя силен и същевременно всекидневно самонаказващ се женски образ. Интересен, многопластов, нетипичен. Жена, която непрекъснато балансира межу страсти и самозаблуди, между земята и небето.

"Лилит" е роман за хората, които разпалват фантазията ни, без да ги познаваме и които ни избавят от мислите за сторени грехове, милостиво замаскирани като грешки.

Една съпоставка, присъстваща за кратко в действието, но изостряща вниманието ни, е воденето на тефтер за лошите постъпки на Борис от бившата му жена. Мариета отбелязва издънките му, навярно за да го отдалечи от себе си и да не забравя какво й е причинил. Симона пише, за да изплува над гнева от постъпките си, създава си облекчение и измислен свят. Писането се превръща в обезболяващо хапче, писането е шамандура и спасителен пояс в морето от пирати и акули с познати образи.

"Лилит" заслужава още много размисли, разплитания, погледи и споделености.

Книга за намесата ни в живота на другите, предимно на хората, които обичаме и искаме да привържем по-силно към себе си. Намеса, която често опропастява мира и навиците и на получателя, и на дарителя. Предупреждение и намек за слабостта да предизвикваме личностни земетръси и незнанието как да оцелеем сред руините.

__________

Диана Петрова, "Лилит", Изд. "Летера", 2016