Българи от златното старо време

В спектакъла става дума за две семейства, които не са точно приятелски, тъй като завистта към по-доброто благосъстояние на другия непрекъснато проваля всеки опит за хармония. И разбира се единствените деца на тези семейства са влюбени помежду си, така че се получава ситуация а la Ромео и Жулиета, но с happy end. Двамата, подвластни на виното бащи, очевидно са манипулирани от своите съпруги.

Музиката, изведена в голяма степен от фолклорната традиция, прозвуча много хубаво, приповдигнато и забавно. Стефан Бояджиев дирижираше сигурно оркестъра, като намираше точните темпа и за многото фолклорни танцови номера. Особено смешен беше „балетът” на циганките, начело със силното мецосопрано Антоанета Маринова. Не по-малко забавни бяха импровизациите на Анатолий Романов като „главната клюкарка”, казано по виенски едно истинско „дрънкало” (Bassentratschen – австр., идиом, жаргон, остар., от Bassena - общ водопровод за входа на жилищен блок). Смях будеха дори само кълбовидната външност и комичният му костюм.

Семейството на младоженеца: Дядо Либен, добродушната му съпруга Дела и синът Павлин представиха Стефан Рядков – известен актьор, любимец на публиката, Петя Петкова – хубава зряла жена и Пламен Долапчиев с истинския чар на оперетен тенор. Семейството на младоженката: бащата Хаджи Генчо е Пламен Георгиев – един стар и глупав самохвалко, който е бил на поклонение в Йерусалим и затова се смята за нещо повече от останалите. Неговата подчертано доминантна съпруга Цона пресъздава много добре Благовеста Статева. Очарователна е лиричната субретка Ина Петрова като Лила. Великолепна е буфо-двойката от слугите в съответните господарски домове – Лилия Илиева като Янка, слугинята на Лила – една отлична в танцово и вокално отношение субретка; Иван – слугата в дома на Хаджи Генчо е брилятният Велин Михайлов, който еднакво добре пее и танцува.

Комичните фигури, които играят голяма роля в българските оперетни творби с етно основа, подобно на нашите комици в трето действие, присъстват още от самото начало в ролята си на използвачи, изникващи навсякъде там, където се празнува и има много за ядене и пиене. Тук те са представени много увлекателно от Закар Гостанян – Ерчо и Людмил Петров – Герчо. Режисьорът Николай Априлов залага на традицията. Би било безсмислено да прави нещо друго. Много красиви са, разбира се, българските национални носии.

Музиката на Асен Карастоянов впечатлява, доколкото в тази оперета той си служи с обработки на народна музика, издигайки я по този начин на по-високо ниво. Композиторът е написал 5 оперети, следвал е на запад, където е живял известно време, завърнал се е в България чак през 1933 г.

Много приятна и весела вечер. С добър превод представлението би могло да намери място на летните оперетни сцени в Баден или Ишл.

Elena Habermann, списание “Der neue Merker – Oper und Ballet in Wien und aller Welt”, 08+09/2016, Nr 316/317