Отзиви

Небесни коридори за думите

За стихосбирката на Анелия Велева "Лична книга"

Небесни коридори за думите


Да принадлежиш на две култури, на два езика, и да запазиш самоличността си, не е дело по силите на всеки творец. Анелия Велева съумява да балансира между българската и френска реч, да пише и превежда от/на френски.
  
Стихотворението “Моля думите да дойдат” от предишната й поетична книга “Пух и прах, прах и пепел” 2013 г. е отговор на въпросите за предпочитания начин на изразяване, за богатството на поетичната й душа и човешките копнежи.

      Моля думите да дойдат.
      И те идват.
      На български.
      Слава богу
      защото обичам
      на френски.

             “Моля думите да дойдат”
  
И сегашното продължение на темата от новата й книга:

         четвърти ден без нито дума на
                                                   френски
         обзема ме
         самота”

             “Завръщане в родината”

 Заглавието на стихосбирката на Анелия Велева е провокативно. Обикновено личните неща държим далече от любопитни погледи, защитаваме територията си с ограда и подвижни мостове. Авторката сама ни кани да надзърнем в нейния свят и да останем неограничено време. Четейки поетичните откровения съзирам не разсъбличане, сваляне на кожата до изгаряне, а мисловно докосване до всеки стрък на живота, разлистен или прецъфтял.
  
В “Лична книга” откриваме искреност, споделеност и цветове. Животът не е графика, а пъстрота: смесват се пътища, болки и очаквания. Растеш с дните, растеш и се надяваш:

     пощальонът става в шест
     за да сложи писма
     в кутията ми в девет
     ...
     всяка сутрин пощальонът
     е далеч
     от мисълта за смъртта

            “Всяка сутрин”

Доколко лични са темите за съществуването, смъртта, съмненията, начина да разбираме и приемаме света, неизбежността, дотолкова са и общочовешки. Само нероденият се е разминал с тях.
  
Болката на моменти е непоносима, но щом авторката я е опитомила, превърнала в стихове, ние като читатели сме пожалени. Тя е поела най-тежкият дял, черната вода, за нас е съпреживяването, подкрепата и съразбирането.
  
“Нови обувки” е стихотворение, загатващо за палавото момиче, което дори да стъпва “дълбоко в себе си” се нуждае от приказност и тайнственост. Произведение, в което светлината се повдига на пръсти, за да надникне нататък, ежедневните ритуали мечтаят за празничност.
  
Любов, любов от земята до небето, любов от един мъж до една жена, отмерва времето в стиховете, оформящи цикъла, посветен на Патрис. Нежност, благодарност и топлина се усещат във всяка дума.

    аз къде съм
    в млякото на очите ти

            “Гваделупа”

    ако те нямаше в очите ми
    щях да съм трева

            “Карабски мотиви”

В цикъла “На майка” стихотворенията “Приживе”, “Въображаема камина” и “Все пак” за мен са като разпъване на кръст. Жигосване. Изцеление и отрова, ярост и примирение.

Поетът е блажен, защото може да се отдалечи от себе си, да се погледне в огледалото или в очите на другите, да се уплаши, да смекчи образа си и вживявайки се в ролята на наблюдател и философ да разкаже за усещанията си. Широкият и прецизен поглед на авторката присъстват в “Не съвсем”, “Там и тук”, “Поглед”:

     тази жена тук
     седнала на канапето в салона
     ...
     би трябвало
     да съм аз

           “Поглед”

Не страх, не горчивина, не и равносметка, защото самата дума звучи закръглено подобно затворен прозорец, Анелия Велева е човек на летежа и движението, а принос към реалността, нейното наблюдение на човешкия и битов пейзаж:

     с изтичането на годините
     изтичат
     и някои думи от речника ми

           “Обедняване на речника”

Анелия Велева дава първата глътка въздух на своите стихове, но е и майката при превода на други автори, пресътворявайки словото им от роден на чужд език. Изтръгва ги от една почва и ги присажда в друга, правейки възможното те отново да огреят с багрите си. Да звучат със силата и искреността си, без да загубят автентичността си.

      превеждам
      превеждам езика на другите
      почивам си
      от себе си

             “превеждам”
  
За цялостта на книгата и нейната завършеност допринасят илюстрациите с туш на самата авторка. Жълто, червено и черно – небесните коридори на думите.
   

_____________________

Анелия Велева, “Лична книга”, Издателство Ковачев, Силистра


Автор: Христина Панджаридис
27.09.2016 г. 12:23
Посетено: 1159
Етикети: Христина Панджаридис, отзиви, поезия, Издателство Ковачев, Лична книга, Анелия Велева
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/24245-nebesni-koridori-za-dumite