Отзиви
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Небесни коридори за думите
За стихосбирката на Анелия Велева "Лична книга"
Да принадлежиш на две култури, на два езика, и да запазиш самоличността си, не е дело по силите на всеки творец. Анелия Велева съумява да балансира между българската и френска реч, да пише и превежда от/на френски.
Стихотворението “Моля думите да дойдат” от предишната й поетична книга “Пух и прах, прах и пепел” 2013 г. е отговор на въпросите за предпочитания начин на изразяване, за богатството на поетичната й душа и човешките копнежи.
Моля думите да дойдат.
И те идват.
На български.
Слава богу
защото обичам
на френски.
“Моля думите да дойдат”
И сегашното продължение на темата от новата й книга:
четвърти ден без нито дума на
френски
обзема ме
самота”
“Завръщане в родината”
Заглавието на стихосбирката на Анелия Велева е провокативно. Обикновено личните неща държим далече от любопитни погледи, защитаваме територията си с ограда и подвижни мостове. Авторката сама ни кани да надзърнем в нейния свят и да останем неограничено време. Четейки поетичните откровения съзирам не разсъбличане, сваляне на кожата до изгаряне, а мисловно докосване до всеки стрък на живота, разлистен или прецъфтял.
В “Лична книга” откриваме искреност, споделеност и цветове. Животът не е графика, а пъстрота: смесват се пътища, болки и очаквания. Растеш с дните, растеш и се надяваш:
пощальонът става в шест
за да сложи писма
в кутията ми в девет
...
всяка сутрин пощальонът
е далеч
от мисълта за смъртта
“Всяка сутрин”
Доколко лични са темите за съществуването, смъртта, съмненията, начина да разбираме и приемаме света, неизбежността, дотолкова са и общочовешки. Само нероденият се е разминал с тях.
Болката на моменти е непоносима, но щом авторката я е опитомила, превърнала в стихове, ние като читатели сме пожалени. Тя е поела най-тежкият дял, черната вода, за нас е съпреживяването, подкрепата и съразбирането.
“Нови обувки” е стихотворение, загатващо за палавото момиче, което дори да стъпва “дълбоко в себе си” се нуждае от приказност и тайнственост. Произведение, в което светлината се повдига на пръсти, за да надникне нататък, ежедневните ритуали мечтаят за празничност.
Любов, любов от земята до небето, любов от един мъж до една жена, отмерва времето в стиховете, оформящи цикъла, посветен на Патрис. Нежност, благодарност и топлина се усещат във всяка дума.
аз къде съм
в млякото на очите ти
“Гваделупа”
ако те нямаше в очите ми
щях да съм трева
“Карабски мотиви”
В цикъла “На майка” стихотворенията “Приживе”, “Въображаема камина” и “Все пак” за мен са като разпъване на кръст. Жигосване. Изцеление и отрова, ярост и примирение.
Поетът е блажен, защото може да се отдалечи от себе си, да се погледне в огледалото или в очите на другите, да се уплаши, да смекчи образа си и вживявайки се в ролята на наблюдател и философ да разкаже за усещанията си. Широкият и прецизен поглед на авторката присъстват в “Не съвсем”, “Там и тук”, “Поглед”:
тази жена тук
седнала на канапето в салона
...
би трябвало
да съм аз
“Поглед”
Не страх, не горчивина, не и равносметка, защото самата дума звучи закръглено подобно затворен прозорец, Анелия Велева е човек на летежа и движението, а принос към реалността, нейното наблюдение на човешкия и битов пейзаж:
с изтичането на годините
изтичат
и някои думи от речника ми
“Обедняване на речника”
Анелия Велева дава първата глътка въздух на своите стихове, но е и майката при превода на други автори, пресътворявайки словото им от роден на чужд език. Изтръгва ги от една почва и ги присажда в друга, правейки възможното те отново да огреят с багрите си. Да звучат със силата и искреността си, без да загубят автентичността си.
превеждам
превеждам езика на другите
почивам си
от себе си
“превеждам”
За цялостта на книгата и нейната завършеност допринасят илюстрациите с туш на самата авторка. Жълто, червено и черно – небесните коридори на думите.
_____________________
Анелия Велева, “Лична книга”, Издателство Ковачев, Силистра
Автор:
Христина Панджаридис
Публикация:
27.09.2016 г. 12:23
Етикети:
Посетено:
1550
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/24245-nebesni-koridori-za-dumite