Отзиви
Варненската Оперна гала за Маестро Борислав Иванов в световната музикална критика
Елена Хаберман, специален пратеник на “Der neue Merker” – списание за опера и балет във Виена и цял свят
Варна/Опера в Летния театър: Голяма Оперна гала за 85-ия рожден ден на Борислав Иванов
25 август 2016
За празника се събраха много сподвижници от годините назад, но също и млади хора на изкуството, чиято кариера Борислав Иванов подкрепя безкористно с всички възможни средства.
Откриването бе с Увертюрата към „Набуко” от Верди, ефектно поднесена от майстора на диригентската палка. Пристигналият от Италия Мауро Аугустини, който провежда тук Майсторски клас, изпя убедително и добре фразирано арията „Dio di Giudo”. Аугустино е световноизвестен баритон, който се е изявявал няколко пъти и във Виена, в рамките на продукциите на „„Amici del Belcanto”, като Барнаба и Макбет. Положително впечатление, също както и преди в „Норма”, направи младият Христо Ганевски.
Бойка Василева, почти контраалт, поднесе с това кадифе в гласа си, обаятелно красиво арията на Далила. В премиерата на „Борис Годунов” тя направи впечатление като Кръчмарката.
След блока от „Кармен” последва изпълнената със замах Полонеза от „Евгений Онегин”.
Арията на Ленски Арсений Арсов поднесе с чудесна техника и фин лиричен глас. В „Борис Годунов” той бе Самозванецът.
По-малко въздействаше Елена Чавдарова с Хабанера на Кармен. Хубав глас, но ролята предполага много повече страст в изпълнението.
Много радостна бе поредната среща с тенора Калуди Калудов, който изпълни доста роли не само при „Amici del Belcanto”, но и във Виенската Щатсопера през 90-те години. Слушахме го като Форесто. В ролята на Касио пя на премиерата, редом с Пласидо Доминго, Владимир Атлантов и Ренато Брузон. Няколко пъти Калуди Калудов изпълни и ролята на италианския певец в „Кавалерът на розата”. Също така участва в един бенефисен концерт за детската болница „Света Анна”, заедно с Руджеро Раймонди и Илдико Раймонди, която точно тогава се появи за пръв път пред виенската публика. На Оперната гала във Варна Калуди Калудов владееше абсолютно гласа си като Дон Хозе. В премиерния спектакъл на „Силата на съдбата” няколко дни преди това поднесе един забележителен Алваро.Преди антракта чухме малък блок от „Трубадур”, откъдето дойде изненадата на вечерта. Като Манрико се представи сравнително младият тенор Валерий Георгиев, започнал кариерата си като оркестрант – валдхорнист. Певец с подчертан музикален усет, той притежава изключително богат спинтов глас с впечатляващо висок регистър и изпълни с лекота Стретата на Манрико. Истински суров диамант! В „Борис Годунов” той пресъздаде Шуйски.
Преди това имаше Терцет на Леонора, Манрико и Граф ди Луна от втора картина с великолепната Елена Баръмова и убедителния баритон Венцеслав Анастасов като Граф ди Луна. Този блок дирижираше със сигурна ръка и добри темпа Стефан Бояджиев.
Втората част на концерта бе открита с Увертюра към „Силата на съдбата”. На диригентския пулт излезе младата Вилиана Вълчева, която дирижираше и „Норма”. Всичко точно, но звучеше някак по военному, без галещата Вердиева ласка. Солото на кларинета за съжаление също не бе откроено подобаващо.
Последва дуетът на Маркиз Поза и Дон Карлос с изпълнителя на Полионе в „Норма” Борис Луков като Дон Карлос – той сигурно би защитил чудесно цялата роля. Като Маркиз Поза чухме отново баритона Венцеслав Анастасов и отново всичко звучеше едновременно поетично и революционно.
Като Джилда се представи Ирина Жекова с красивия си лиричен сопран, който е вече малко по-зрял за тази колоратурна ария.
Орлин Горанов, тенор от Пловдивската опера, изпълни прочувствено Арията на Макдъф, влагайки голяма изразителна сила при пресъздаването на страданията на фамилията и народа в „Макбет”.
Програмата завърши с мощния блок от „Аида”. Камен Чанев порази със силата на гласа си, както и при успешните си изяви във Виенската Щатсопера. Неговата „Celeste Aida” щеше да бъде още по-хубава с pianissimo, но публиката особено се радваше на дълго задържаното му fortissimo.
Последва „Триумфалната сцена”. Евгений Станимиров като Рамфис звучеше жречески, както и преди в ролята на Оровезо. Гео Чобанов чухме като Царя. Димитринка Райчева бе прекрасна Аида, Амонасро пресъздаде Венцеслав Анастасов, а Елена Чавдарова бе Амнерис.
Хорът, подготвен от Стефан Бояджиев, бе в отлична кондиция.
След блока от „Силата на съдбата” на диригентския пулт отново застана Маестро Борислав Иванов, който умее съпричастно да съпровожда певците, според мотото на Караян: Те пеят, аз ги съпровождам”.
Борислав Иванов е роден във Варна, но изгражда международната си кариера в Берлин, където привлича вниманието не само на Курт Мазур, но и на Херберт фон Караян. Бил е дълги години шеф на Берлинския Симфоничен оркестър. Многобройните му турнета го извеждат и на сцената на Виенската Щатсопера в ерата на Зеефелнер. Дирижирал е няколко представления на „Отвличане от сарая”, „Борис Годунов” във великолепната постановка на Шенк и „Селска чест” и „Палячи” с Джон Викерс в ролята на Канио.
Бил е също директор на оперите в София, Варна и Пловдив, където основава Вердиевия фестивал в Античния театър. На 85 години той е все още млад, продължава да работи и е изпълнен с планове, най-вече за да улесни старта на младите артисти към сцената. Сега той е Артистичен директор на Варненската опера и Почетен Генералмузикдиректор на Операта в Истанбул.