Отзиви

Еднопосочният път нагоре

За новата стихосбирка на Божана Апостолова "За теб"

Еднопосочният път нагоре


„За теб” – така се казва новата стихосбирка на Божана Апостолова, посветена на съпруга й Костадин Чонов. Книгата излезе преди дни от издателство за поезия „ДА”.

Прелиствам елегантната книжка с наивистични графики, съпътстващи поезията по страниците. Чета, препрочитам по няколко пъти отделните стихотворения. И разбирам, че колкото по-изчистена е една творба от художествени „украшения”, от бъбрива словесност, толкова повече болка и страдание е в състояние да съдържа тя, толкова повече болка и страдание по обем и тегло може да пренесе тя. От друга страна, тежките емоции, породени от смъртта и загубата, са така дестилирани и пречистени от поетичното изкуство и майсторство на Божана Апостолова, че не натежават на читателя и четенето се осъществява като акт на красота и пълнота. В този поетически разказ откривам много автобиографизъм и лирически текстове, приличащи на страници от дневник, описващ настъпването на невъзвратимото, на края, на загубата, която мигновено сменя знаците на познатите ни състояния, преобръща останалия живот издъно.

Едно апологично стихотворение дава начало на лирическата история в стихосбирката. Творбата „Беше всичко” съставя светъл портрет на любимия Човек (за сметка на сенките, падащи върху образа на лирическата героиня). Веднага след него две четиристишия обрисуват загубата – предстояща

      ... тепърва ще се уча да ходя./ Без него.

- и случила се

      Чувам гласа си от дъно на бездна.

Следват стихотворения за смъртта. Тя има много имена в книгата: „До края”, „Смъртта”, „Когато дойде...”, „Загадката на Бог”, „Отплата”, „Свършек”. Но тези поетични творби не внушават безнадеждност. Те развенчават неотменната победа на смъртта, отнесла своята жертва. Владенията на смъртта и загубата вследствие на нейната намеса тук са поставени под въпрос. Как? С много любов и воля, и сърцето на живия, в което отишлият си продължава да живее:

      ... очите ти вече нямат дъно...
      Но продължавам да те следвам.
(„До края”)

      ... За да съм с теб/ поне до вечността,/ поне до нашата любов,... („До теб съм”)

Така стигаме до Ероса, максимално усилен, получил неподозирана сила от Танатоса:

      ЛЮБОВТА

      Има неговото име.
      Изричаш го.
      Присвива те под лъжичката.
      Трепериш.
      Вече си на пръсти.
      И се хвърляш в обятията й.
      Без да мислиш.


Въпреки че „Смъртта” отвежда любимия, лирическата героиня възкликва:

„Не се страхувам от смъртта”, а „от раздялата си с тебе”. Загубата е представена обезкръвена, заради непокътнатата обич на останалия жив:

      прощавай.../ че халката ми венчална,/ не е отворен кръг. („Участ”)

И
      ... самотата,/ която все по-дълбоко/ ме изпълва с тебе. („Завинаги”)

А в стихотворението „Отплата” се казва, че

      Трижди свята/ е смъртта, която ни наказва/ с любовта си

Несъмнено, дистанцията на изкуството е туширала голяма част от страданието и болката, свързани със загубата на любим човек. Но много от стихотворенията пазят страховития отпечатък на понесения удар:

       душата -/ посиняла от болка. („Идва”)

       Боли, боли.../ Ще се пръсне сърцето. („Полет”)

       Накъдето се обърнеш – болка... („Отплата”)

       Такова време -/ студ душата пука!

Дали единствено неугасващата любов към отнетия е в състояние да изправи на крака повалената от страданието жена? Не само тази любов, казват стихотворенията в книгата. Синът, внучката, приятелите, обикновените важни човешки неща, Бог (от стихотворенията „Изстрадано”, „Светлосенки”, „Игра”, „Предизвикателство”, „Сълза назаем”, „Опашката на светлината”, „Към приятелите”).

И, разбира се, думите и стиховете.

За възкресителната сила на стихотворенията по време на болката е творбата „Идва”. Още за думите и стиховете: „Случва се” и „В мига, когато”. Но не само.
В този живот, все още измеренията на живеенето и порастването, на печалбите и загубите – всичко има веществени измерения и израз. Така продължаващият диалог и интимен разговор с отишлия си любим, въпреки волята и вярата на обичащата жена, е възможно да изглежда особен и нереален. И тук на помощ идва писаното слово – вещественият израз на продължаващите отношения, за които смъртта не е раздяла.

Стиховете от книгата „За теб” изместват мълчанието и прекъснатия диалог, анулират го. И се явяват като доказателство, крайъгълен камък на верния път, където

      Изходът е един.
      Нагоре.


___________________

Божана Апостолова, „За теб”, Издателство за поезия „ДА”, София, 2016.


Автор: Иглика Дионисиева
15.08.2016 г. 14:03
Посетено: 1035
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/24055-ednoposochniyat-pat-nagore