Отзиви
Онова, което не ме обича
За поетичната книга „Сферата на света” на Андриана Спасова
...Оказа се, че влюбването
е чужд център,
да бъдеш център за друг...
„Стълб”
Започвайки четенето на „Сферата на света” на Андриана Спасова бях убедена, че ще срещна една нежно-романтична поезия. Поезия на любовни трепети и тихо щастие. Предполагах, че подобно на всички поети на тази възраст, темата за любовта ще заема централно място в нейното светоусещане. Затваряйки последната страница на книгата, вече бях сериозно разколебана. Не толкова за „светоусещането” на Андриана, колкото за моята „убеденост”.
Всеки следващ стих ме опровергаваше. Да, в тази книга има нежност, ранимост, романтика. Но те са само повод за нещо друго. Среда, в която зрее мощна мисъл. Извор, от който тръгват много екзистенциални потоци.
Тази книга се оказа една от малкото, които ми се прииска да препрочитам отново и отново. Може би, защото при всеки прочит откривам още нещо. Но не толкова за автора й, света или поезията. А за мен самата.
Онова, което не ме обича, ме прави по-силна.
Това беше лайтмотивът, който упорито се натрапваше по време на първия ми прочит. При втория картината се видоизмени. Тя вече говореше за друго – онова, което обичам, ме прави по-силна. Най-интересното се случи при третото прелистване на „Сферата на света”.
Двете нишки се преплетоха. Сляха се. Увиха се една в друга като двойната спирала на ДНК и създадоха същество от нов поетичен вид. Двете генетични вериги бяха еднакво силни, еднакво здрави и еднакво смислоносещи, за да образуват новото поетично създание.
...Любовта ми е свърталище
за удавници.
„Анорексия”
Или тук:
Напъхани сме в малък
пясъчен часовник.
Докато запълваш своето име и тяло,
отдавна вече съм преполовена...
„Стълб”
Някой беше казал, че Господ е същност, чийто център е навсякъде, а периферията никъде. Стиховете от тази книга имат свое доказателство за това твърдение. До митично-легендарните образи се нареждат битово-всекидневни, без да се отхвърлят или отричат взаимно. Неотделими едни от други. Споени от вътрешния ритъм и усещането за цялостност.
...Сидхарта се смее
и мести вълните...
„Лодка”
Както и в „Без публика”:
В чиновническа стая
зюмбюлите си играят
на актьори,
докато свраките крадат
обяда на публиката...
Емоционалните трептения, които носят стиховете на Андриана Спасова, карат читателя неусетно да се връща към всяко едно пак и пак, за да го прочете, но и преживее многократно.
Тук ми се натрапиха някои препратки към Платон и неговата теория за трептящата струна, позната в наше време като „геометрия на тона”. Читателят, успял да синхронизира своите вибрации с тези на поетесата, веднага ще долови тънките нюанси на мисълта. Кохерентността е важно условие за възприемане на съвременната българска поезия. Новото усещане за света на новите поети, чийто представител е и Андриана Спасова, има свое движение, темп и мелодика. Характерен поетичен пулс, чийто носители могат да различават същностите недвусмислено, но не за да ги разделят. А да сливат в едно легенда и история, минало и настояще, фантазия и реалност.
...В един момент спират
да остаряват
и се вкаменяват.
От статуите
не бих посмяла
да взема цвете.
„Блок 207”
Стиховете от „Сферата на света” пулсират с определена дължина на поетичната вълна и постепенно разкриват пълнокръвна и ярка картина, заредена с чистота и непосредственост. Но едновременно с това и с прецизен поглед към битието, което въздейства на читателя магично и го кара да се връща към нея нееднократно. За да излиза след всеки прочит изпълнен с надежда и желание за живот. Нов.
____________
Андриана Спасова, „Сферата на света”, изд. ”Литературен вестник”, 2016 г.
Автор:
Нели Лишковска
Публикация:
14.07.2016 г. 17:22
Етикети:
Посетено:
1701
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/23954-onova-koeto-ne-me-obicha