Отзиви
Страшна приказка за добро утро
За книгата на Мила Искренова „Анна и Алената глутница“
„Анна и Алената глутница“ е книга-филм, вътрешна про(ж)екция на един период от време, базиран както на външни събития, така и на субективен опит. Виденията и сънищата, точно както се случва в един терапевтичен процес, преплитайки се с фактите от действителността, ги допълват, анализират и интерпретират. Това време можем да наречем епохата на Злото – вечното, абсолютно, архетипно Зло, което се настанява на мястото на прокудения Бог. Със залеза на Бога се подпечатва и смъртната присъда на личността. За да може да оцелее в една среда на не-свобода и фалш, която лишава от възможността да бъдеш автор на живота си, индивидът е принуден да емигрира – в себе си, в света на изкуството, в друга страна...
На представянето на „Анна и Алената глутница“ Мила Искренова определи книгата си като една „страшна приказка“ за времето на социализма в България. От психологическа гледна точка е важно на децата да се разказват страшни или тъжни приказки, без възрастните да се опитват да спестяват или да променят нищо, защото точно тези истории спомагат за развитието на едно изключително важно качество на характера – емпатията – способността да разбираш чуждите емоции, да се в-чувстваш в позицията на другия. Книгата неслучайно е посветена на младите хора. Те са тези, които трябва да чуят тази приказка, за да имат разбиране към миналото, което рефлектира до голяма степен и върху тяхното настояще и за да не се оставят да бъдат водени от травмите и комплексите, завещани от това време.
Религията и формата на управление на един народ могат да ни кажат много за неговата психология. Срамните периоди в историята заслужават да бъдат изследвани с особено внимание, тъй като знаем, че всяка непреработена травма заживява свой собствен живот, саботира развитието и се препредава на нищо неподозиращите нови поколения. „Анна и Алената глутница“ представя една прецизна дисекция на социалистическата идеология на претопяването на „синята“ кръв в аленочервена, разбира се, през призмата на артистичното светоусещане на авторката, и е стъпка напред към създаването на рефлекс в системата за разпознаване и автоматично отхвърляне на червените вълци (те все още са тук – дори и с пребоядисана козина, нравът си остава същият).
Макар че приказките се разказват, за да приспиват, те са създадени, за да събуждат. Книгата е (авто)терапевтичен опит да се да се артикулират, осмислят и интегрират болезнените истини за социалистическото ни минало, предотвратявайки по този начин компулсивното повтаряне на сходни грешки и попадането в подобни ситуации-капани. Спасението не се постига нито в отричането и забравянето, нито в романтичното идеализиране, а именно в разказването, което придава смисъл и в преживяването, което свързва емоциите и образите. Това прави Мила Искренова в „Анна и Алената глутница“ и считам, че споделянето на този опит е изключително ценно, както за самата нея, така и за читателите.
___________
Мила Искренова, „Анна и Алената глутница“, Изд. Скалино, 2016