Цветотечни и ефирни вибрации на откровението

Свикналият да интерпретира визуални явления с помощта на философията, ще съзре в новата творческа насоченост на художника усещане за мировъзрение, основаващо се на естествената вяра в Откровението. Схващано в по-обикновен смисъл като разкриване, разбулване на една истина или в йератичен смисъл като самосвидетелство на някакъв дух, Откровението се приема свръхестествено не с разума, а с вяра в сърцето. В същността на идеята за Откровението в изкуството на Любен Генов е залегнала истината, че до нея може да се достигне свободно, без угризения за допуснати грешки и с вяра, така както е всеобщото ни разбиране за „Послание до римляни” 1:18. Сливането със съвършенството и красотата се постига и в тази изложба в състояние на медитация, в мистично единение с въплътения в картините дух.

Затруднението да открием в това изкуство абсолютно реалистични подобия все по-силно започва да означава търсене на Вселенски принцип за ред в хаоса. И само като се оставим на разбирането на понятието „флуиди” откъм неговата иманентна смисленост като нещо, което се излива, което въздейства като психически ток, ще се разбере защо новата програмно-стилистична заявеност на автора е по-категорична в по-флуидни по тоналност визии, отколкото в по-гъсто течните маслени послания.

Усещането за заснети мигове на съзерцание в и на поставящи ни в това състояние картини провокира и възпроизвежда спомени, съновидения наяве. Близкото до спиритизъм състояние на твореца го довежда до впечатляващи живописни решения, наситени със символни обобщения, с чувствени и мисловни вълнения, с приглушено или съживяващо дихание. И в най-редуцирани от спиритични навеи картини художествените образи са извлечени от подсъзнанието и понякога създават впечатлението за незапълнено с нищо празно пространство. Това пасва на убеждението на високо просветения зрител, че в природата има вакуум, но тя не го понася, пропъжда го през обвиващата земната повърхност атмосфера във въздушно разредени висоти.

Можем да възприемем новите платна на Любен Генов като загадъчен светлинен етер и да забележим, че само материални обекти пренасят светлина, а в досегашните изложби на художника светлинните отражения бликаха и от мочурливи места, герани, топила, водни очи с пърхащи по повърхността им отломки от лотоси и водни лилии, блуждаещи или в предсмъртна агония…

Великденската изложба на Любен Генов е с абстрактни картини и инспирира представа за дълбоко личен, вътрешен свят. В него могат да се припознаят хармонии и дисонанси от психологизма на Рембранд, мечтателната лиричност на Вато, от тънката чувствителност на Сьора, способна да долови и най-незрими промени във вальорите, в нюансивното преливане на един и същи цвят в неговите хроматични и светлоносни колебания („Бряг”, „На острова” 1-2).

Работа, природа, човечност са ръководни идеи в учението на английския теоретик на изкуството и художествен критик Джон Ръскин (1819-1900), които прерафаелитите възприемат за свои: само природата е в състояние да ни доближи до естествената душевност. „Къпещи се хора” на Сьора е идеалната реализация на идеите на Ръскин, импресионистите предлагат по-концентрирана визия на природата. А в предишните картини на Любен Генов можеше да се доловят асоциации с „Брегът на морето в Монжерон” от Моне. Но това дръзко сравнение от наша страна е повече външно, само вид арт обръщение, а не е мистично предусещане у брилянтния български художник, наподобяващо стремежа на Флобер да открие себе си в писатели от миналото, например в Монтескьо…

Всеки зрител е в правото си да влезе по свой начин в мистично единение с настоящата експозиция. Но  само с вяра в ума и сърцето, с чувствителност и религиозно откровение ще прозре обективираните абстрактно идеи за духовна извисеност като синтез от природа, красота и нравственост в мистична окраска на образния строй в изложбата-събитие на маестро Любен Генов.

P.S. Поздравяваме художника с преизбирането му за председател на СБХ в началото на м. юни. Да е ползотворен мандатът му! Честито!