Отзиви

Предчувствие за свят

За поетичната книга „Процеп към Париж“ на Ирен Петрова, изд. „Скалино“, 2016

Предчувствие за свят


„Процеп към Париж“ на Ирен Петрова е обвита в пролетно тайнство.Това е книга-предчувствие. Първите трепети на любовта. Вълнението пред живота, който предстои с всичките му очаквани  и неочаквани, но чудни неща. Усещането за неподправено възхищение и тиха радост. И малко страх, доза колебание пред неизвестното.

пита кога ще я целуне
казва в този живот...

       „Меридит“

И тук:
...може да направим кръстоска
с непознато цвете

       „Минзухари“

Отношенията тръгват от извечната връзка майка-дете, но поставени в призмата на себедоказването и себеотстояването като монади, при това – с отрицателен знак:

...чупехме детските колички
а майките наранявахме
за да не раждат повече
подобни на нас същества...
       „Просто деца“

Връзката мъж-жена обаче е все още в „ембрионален“ стадий. Зараждат се чувства, чието развитие не може да бъде предсказано. То захвърля читателя в тъмни бездни и в същото време го възвисява до полета на птиците.

В този ден не вали.
Не се усещаме.
Виждам нощ –
в бъдещето или в съня?...

       „Неясен край“

Засилена сетивност, която кара читателя да настръхва. Силата на емоцията обаче винаги е омекотена. Съпроводена е от погледа на страничния наблюдател. Понякога мъдър и замислен, друг път – анализиращ лица и събития. Или пък обобщаващ значения.

...а ние
сме единствените посетители на тази земя...

       „Подари ми“

Стиховете на Ирен Петрова от дебютната ѝ поетична книга говорят сякаш на свой език – едновременно реален и фантастичен. Материален и ефимерен. В основата на този език са сложни и дълбоки преживявания. Тя не бяга от действителността, а успява да вплете в тази реалност, видимата, още няколко невидими такива. Стремежът към детайлизиране на чувствата и менталните заключения на разума изграждат заедно една нова картина. Видях в тази поезия един колкото поетически, толкова и научно-концептуален резултат. Онази „обединена реалност“, за която е мечтал Айнщайн в началото на ХХ в.Той поставя основите на една идея, която по-късно стига до небезизвестните Теория на суперструните и М-теорията. Съединяването на общата Теория на относителността с квантовата механика в едно цяло. Нещо, което доскоро се смяташе за невъзможно. Нещо, което – вярвам! – изкуството може да направи със свои методи и средства.

Човек е длъжен да промени възприятията си за реалността и чак тогава ще достигне следващото ниво. Съзнанието трябва да се изчисти от ненужното, от излишните наслагвания и тежки наноси на триизмерната реалност, за да види останалите седем измерения. Защото физическата смърт може да бъде равна на живот в някой от другите, „допълнителни“ светове.

Или както Ирен Петрова, чрез своето поетическо зрение, зареяно в точно тези „допълнителни“ светове –  лаконично отбелязва в „Париж“:

трябваше да бъдем мъртви
за да оцелеем
направихме го...

Автор: Нели Лишковска
24.06.2016 г. 14:28
Посетено: 1077
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/23857-predchuvstvie-za-svyat