Отзиви

Партитура за самодиви

"Самодива" на Красимира Зуркова между мита и музиката

Партитура за самодиви


Да си единствената българка, издала книга в Америка, е прекрасен атестат. Също и да си първата, превела или по-скоро създала ново понятие в английски език, един неологизъм, който открехва за чужденците врата към българския фолклор. Адвокат Красимира Зуркова прави точно това. Тя узаконява с първия си роман литературното право на нашата „самодива” да присъства в английски език като „Wildalone” :)

С тези два факта от биографията си, авторката на „Самодива”, изд. „Харпър Колинс“, 2016 и изд. „Егмонт”, 2016, изглежда не по-малко интересна от своята героиня. Родена в Елена, завършила Английска гимназия в София, икономика в Принстън и право в Харвард, тя изучава история на изкуствата, работи като юрист в Ню Йорк и Чикаго, сега е корпоративен адвокат в Лос Анджелис. 21 години след пристигането си отвъд океана, тя вече е част от културата на корпоративна Америка. Това обаче се оказва недостатъчно за нейния търсещ дух и подтикната от детската си мечта да стане писател, Красимира Зуркова се потапя в терапевтичния творчески акт на писането. То й помага да преоткрие и преосмисли своята българска идентичност, да постигне - след американската - и българската си мечта.

Медувременно минават 5 години, изпълнени с труд, последователност, съмнения и преработки, преди „Самодива” да придобие завършен вид и да стигне до американските читатели, ласкавите критически отзиви и препоръките на Goodreads и Cosmopolitan. Няколко месеца по-късно „Самодива” идва и в България, за да види отражението си и в българското огледало. То й засвидетелства не по-малък интерес както заради литературните качества на самата книга, така и заради любопитния начин, по който в нея се пресичат/срещат/разминават българското и американското светоусещане.

„Самодива” е увлекателно фентъзи с елементи на мистерия и крими, в което героите се явяват съвременно превъплъщение на тракийски и древногръцки митове, преплетени с легенди от българския фолклор. Всичко е разказано през любовта към класическата музика и този висок интерпретационен ключ допълнително насища фабулата с емоции и смисли. Подобен интелектуален пъзел с несъмнено автобиографичен опит изисква богато въображение, каквото може да роди единствено земя с хилядолетна история и за каквото американците само могат да мечтаят.

С основание го твърди и главната героиня Теа - неслучайно име, чиято етимология води до гръцкото бог, логос, слово. Сюжетът следва разкритията на Теа в лабиринта от сложни взаимовръзки и обстоятелства около изчезването преди години на сестра й Елза от колежа в Принстън. Животът на Теа, оказва се, повтаря по някакъв начин и на друго ниво живота на Елза – и двете се посвещават на пианото, и двете избират да учат в Принстън, и двете изпадат под магнетичната власт на тайнствения Рис.

Това е само началото на многократно обговаряната и логично изведена основна идея за прераждането и прехождането в различни светове, залегнала още в легендите за самодивите, в митовете за Орфей и Евридика и особено в мистериите на Дионис. Нима оргиастичните ритуали, с тяхната забулена от вековете философия за безсмъртие, продължават да се практикуват в Принстън, а и в останалите престижни университети от Бръшляновата лига...

Нима Елза, обрекла се на Дионис, е жертвала човешкия си живот, за да превърне себе си в безсмъртна менада, а Рис в безсмъртен демон... Защото това е единственият начин да го притежава вечно... Можеш ли въобще да притежаваш някого... Убийство или самоубийство е това... И съществува ли някаква аналогия между случилото се и странните хипотези на Елза за Орфей...

Сюжетът разполага с всичко необходимо, за да заинтригува читателя - включително романтика, любовен триъгълник и задължителния вече за подобни четива тайнствен ръкопис. Конструирането на неочаквани ситуации, изчистените диалози, заедно с постоянната градация на напрежението също се вписват във формата. Както и провокационната теза за играта със смъртта като част от живота. Любовта, която не приключва с отсъствието на другия, има ли тя право на земно съществуване...

Авторката разглежда митовете и легендите в контекста на историята на изкуството, съпоставя екзотичните практики в Тракия, Древна Гърция и Рим, прокарва конотации между тях. Като паралелите между менади, вакханки и самодиви, между Дионис и Христос, Орфей и Христос, Орфей и Йоан Кръстител... На един следващ етап тя транспонира това познание в съвременна обстановка с нов прочит и интелектуален привкус, които определено повишават стойността на развлекателното четиво.

Музиката остава доминантна. Навсякъде и през цялото време. Всички главни герои са виртуозни пианисти. Влюбени в изкуството на невидимото и безсловесното. Обречени на музиката. Опиянени и обсебени от Шопен и Албенис, те свирят - всеки своята партитура за самодива...


Автор: Виолета Тончева
27.05.2016 г. 14:11
Посетено: 2200
Етикети: Виолета Тончева, отзиви, роман, Красимира Зуркова, Самодива, издателство Егмонт
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/23663-partitura-za-samodivi