Отзиви
Сраженията в нас
За поетичната книга на Марин Бодаков „Битката за теб”
На север суровата природа се запечатва трайно не само във визията на хората, обитаващи това пространство, но и в тяхната мисловна и емоционална нагласа, в техните предпочитания и ежедневни вкусове. Заедно с това, те са способни на топлина и човечност, която винаги ме е изненадвала със своята неподправеност и сърдечност. Често ми се е случвало да ги оприличавам на цветята, които се появяват в краткото северно лято и са най-ярките и ароматни, които съм срещала в пътуванията си по света. Подобно на тях и северният човек винаги дава най-доброто от себе си, когато му се предостави и най-малка възможност за това. Защото знае, че лятото е кратко, колкото една въздишка.
Още в „Северна тетрадка” на Марин Бодаков забелязах суровата нишка, която преминаваше през цялата поетична книга като леден дъх на северен вятър. В „Битката за теб” усетих същата връзка, вградена в поетически образи като: „докато ставам статуя на себе си” („Дълго е за обяснение”) или „като пратка към мрака/ с погрешен адрес” („На майка ми”).
Докато емоционалната линия в поетиката на М. Бодаков в „Северна тетрадка” се движи съвсем равномерно – тя е хладнокръвна, леденопремерена и геометрично ясна – то тук северният ореол, обгърнал стиховете като студен атмосферен фронт, на моменти се взривява от някой неочакван цветен образ. Северните сияния изведнъж се превръщат в „сини морета”, „зелени треви”, „съсиреци вечност”, „общителна зеленина” и „слънчева тайна”.
Преди „Битката за теб” възприемах поезията на този съвременен поет като отглас и в някаква степен подражание на „северните” му събратя по перо, и на най-хубавите литературни образци на онези мрачни народи. ”Северна тетрадка” затвърди това впечатление.
Новата поетична книга на М. Бодаков с един стихотворен замах изтрива това донякъде несъзнателно подражание, както го наричах за себе си.
Защо?
Защото един източноевропеец няма същите сетива като „северния” поет. Той е настроен на друга дължина на вълната. Да, може да улови нюансите на синьото („...небето прилича на мозъчни гънки/ синевата е сива, зеленината е сива...” ("Погледнато от самолета”), но той от детството си е потопен в една друга, различна топлина и цветност. И именно това друго светоусещане му дава правото да каже:
...затова бинтовам камъните,
запратени по мен.
„Дълго е за обяснение”
Краткото северно лято обуславя безумния цъфтеж на растенията, които са по-ярки и по-дъхави и от най-екзотичното цвете на планетата. Предусещайки скорошния си край, те се раздават без остатък. Знаейки за ограниченото време, с което разполагат, те превръщат съществуването си в истинско вълшебство. Даряват света с магия от багри и ухания.
При някои от стиховете в „Битката за теб” имах именно това усещане – на северно цвете, което е разцъфнало с най-ярката си палитра, защото знае, че студът е близо и може да го вледени само след миг.
Но все пак поетът не може да избяга от себе си. Като в „Навсякъде”:
Убиха другите животни от неговия вид –
да повишат цената
на самотността му.
Или в стихотворението, чието заглавие е вътре, между редовете – като част от тялото, елемент от поетическата плът:
Това е
осуетено стихотворение,
изтървало завинаги курса на същинските думи...
И още:
... Без да знае, че по петите ми вече бяха щастливи
всички острови
едновременно.
Тази раздвоеност на фокуса, прескачането с лекота от леда на мисълта в горещите гейзери на емоцията, разликите между рационалния и емоционален поглед – прави поезията на М. Бодаков изключително въздействаща на всички нива на възприятие.
„Катинар” ще кажете вие.
„Фар”, ще добавя аз.
И всички ще бъдем прави.
„Не съм го виждал”
Не намерих готови обобщения или заключения в „Битката за теб”. И слава Богу! Тръгвайки от конкретния образ, от детайла или някаква уж незначителна подробност – поетът постепенно извежда читателя до прозрение. Ненатрапчиво и деликатно поставя в ума му ситуация, факт, герой, които задават въпроси. А всеки трябва сам да открие собствения си отговор на тези питания.
Лично аз оставих всички въпроси, открити в поезията на М. Бодаков без отговор. И не толкова заради „тръпката на изследователя” или някакво предпочитание на самия процес пред крайния резултат. И не от невъзможност за отговор или недостиг на ментална или емоционална култура.
За себе си реших, че въпросите, които поставя поетът в новата си книга, всъщност не изискват и не настояват за отговори. Важен е самият акт на задаването им. При това – не толкова за поета, колкото за читателя. Както е важен не толкова конкретният отговор, а актът на задействането на съзнанието. Степента на чувствителност, която предизвиква.
Защото не само авторът, но никой от нас не знае със сигурност:
...от коя страна на сражението се намирам...
„Къде съм”
Още в „Северна тетрадка” на Марин Бодаков забелязах суровата нишка, която преминаваше през цялата поетична книга като леден дъх на северен вятър. В „Битката за теб” усетих същата връзка, вградена в поетически образи като: „докато ставам статуя на себе си” („Дълго е за обяснение”) или „като пратка към мрака/ с погрешен адрес” („На майка ми”).
Докато емоционалната линия в поетиката на М. Бодаков в „Северна тетрадка” се движи съвсем равномерно – тя е хладнокръвна, леденопремерена и геометрично ясна – то тук северният ореол, обгърнал стиховете като студен атмосферен фронт, на моменти се взривява от някой неочакван цветен образ. Северните сияния изведнъж се превръщат в „сини морета”, „зелени треви”, „съсиреци вечност”, „общителна зеленина” и „слънчева тайна”.
Преди „Битката за теб” възприемах поезията на този съвременен поет като отглас и в някаква степен подражание на „северните” му събратя по перо, и на най-хубавите литературни образци на онези мрачни народи. ”Северна тетрадка” затвърди това впечатление.
Новата поетична книга на М. Бодаков с един стихотворен замах изтрива това донякъде несъзнателно подражание, както го наричах за себе си.
Защо?
Защото един източноевропеец няма същите сетива като „северния” поет. Той е настроен на друга дължина на вълната. Да, може да улови нюансите на синьото („...небето прилича на мозъчни гънки/ синевата е сива, зеленината е сива...” ("Погледнато от самолета”), но той от детството си е потопен в една друга, различна топлина и цветност. И именно това друго светоусещане му дава правото да каже:
...затова бинтовам камъните,
запратени по мен.
„Дълго е за обяснение”
Краткото северно лято обуславя безумния цъфтеж на растенията, които са по-ярки и по-дъхави и от най-екзотичното цвете на планетата. Предусещайки скорошния си край, те се раздават без остатък. Знаейки за ограниченото време, с което разполагат, те превръщат съществуването си в истинско вълшебство. Даряват света с магия от багри и ухания.
При някои от стиховете в „Битката за теб” имах именно това усещане – на северно цвете, което е разцъфнало с най-ярката си палитра, защото знае, че студът е близо и може да го вледени само след миг.
Но все пак поетът не може да избяга от себе си. Като в „Навсякъде”:
Убиха другите животни от неговия вид –
да повишат цената
на самотността му.
Или в стихотворението, чието заглавие е вътре, между редовете – като част от тялото, елемент от поетическата плът:
Това е
осуетено стихотворение,
изтървало завинаги курса на същинските думи...
И още:
... Без да знае, че по петите ми вече бяха щастливи
всички острови
едновременно.
Тази раздвоеност на фокуса, прескачането с лекота от леда на мисълта в горещите гейзери на емоцията, разликите между рационалния и емоционален поглед – прави поезията на М. Бодаков изключително въздействаща на всички нива на възприятие.
„Катинар” ще кажете вие.
„Фар”, ще добавя аз.
И всички ще бъдем прави.
„Не съм го виждал”
Не намерих готови обобщения или заключения в „Битката за теб”. И слава Богу! Тръгвайки от конкретния образ, от детайла или някаква уж незначителна подробност – поетът постепенно извежда читателя до прозрение. Ненатрапчиво и деликатно поставя в ума му ситуация, факт, герой, които задават въпроси. А всеки трябва сам да открие собствения си отговор на тези питания.
Лично аз оставих всички въпроси, открити в поезията на М. Бодаков без отговор. И не толкова заради „тръпката на изследователя” или някакво предпочитание на самия процес пред крайния резултат. И не от невъзможност за отговор или недостиг на ментална или емоционална култура.
За себе си реших, че въпросите, които поставя поетът в новата си книга, всъщност не изискват и не настояват за отговори. Важен е самият акт на задаването им. При това – не толкова за поета, колкото за читателя. Както е важен не толкова конкретният отговор, а актът на задействането на съзнанието. Степента на чувствителност, която предизвиква.
Защото не само авторът, но никой от нас не знае със сигурност:
...от коя страна на сражението се намирам...
„Къде съм”
Автор:
Нели Лишковска
Публикация:
27.02.2016 г. 17:06
Етикети:
Посетено:
1419
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/22998-srazheniyata-v-nas