Отзиви

Пристрастявания

За романа „Пушачът” от Георги Николов, изд. ”Знаци”, 2015 г.

„Пушачът” на Георги Николов е роман за емоционални, психологически и физиологически зависимости. Във фокуса му попадат истории на нещастни люде, стръвно отстояващи правото си на избор и готовността да се самоотравят бавно, но неотклонно. Житейски разкази за обречената борба между желанието и волята. Воденето на битки с променлив резултат, който на места дори разсмива с абсурда си.

Тази книга е всичко това и същевременно - нито едно от изброеното. Утвърждаване и отричане. Присъда и помилване. Анатема и Осанна.

Пристрастяванията са не толкова и не само към тютюна. Но и към чувството за ненаказуемост. Към тайните на миналото като убежище. Към усещането за сила, макар и краткотрайна и топяща се като сняг.

Самоубийственият нагон е следван от бягство. Отровата отстъпва място на целомъдрието, което е равнозначно едва ли не на спасение. А дребното нарушение на забраната е нисша форма на протест.

Пушенето като суициден акт може да бъде всичко това едновременно – и отрова, и бягство, и спасение, и протест.

През призмата на човешките съдби се разглеждат въпросите на битието. Представата на живота като лунапарк е залегнала в пародийната основа на романа - с въртележки, стрелбища и виенски колела. И отвсякъде дебнат смях и смърт едновременно. Понякога дори не могат да бъдат веднага разграничени. Скоростта размива границите, прелива едното в другото.

...светът се въртеше, въртеше...

Но същата тази основа може да бъде архив с „пушачески досиета” в една Агенция.

Авторът извежда Цигарата като символ. Обозначение на човешки дела, навици и помисли. Цигарата като секс, работа, музика, спомен и надежда за бъдеще. В тази история цигареният дим се е просмукал във всичко.

Опитах се да разнищя историята, разказана в този роман от позицията на наблюдателя на времевите пластове. Да открия времевите кодове, заложени в него. Да ги изплета бримка по бримка. Интересуваха ме не толкова сюжетните линии, колкото времето и неговите посоки.

- Времето като история и/или география (в ІV част и началото на V част)

- Времето като спомен (препратките към лунапарка от детството при Емилов и Здравков)

- Времето като вътрешно, индивидуално състояние (гадняра Хърбата, доносника Семов, убийцата Дина)

- Времето като оцеляване на човешката цивилизация в планетарен мащаб (отново исторически и географски данни, но с общочовешки смисъл; образът на Великия инквизитор Торкемада и своеобразната му реч пред пленения моряк ... Одисеите се състояха не в пътуването към Троя, а в завръщането в Итака...)

- Не на последно място: Времето като метеорологична единица (от есенно-топло при секс-епизода между Емилов и Стела до убийствено зимния студ, в който Дина застрелва Митев в квартирата му)

Емблематични са няколкото нарочни отклонения от линейността в романа. Времето прескача, за да подчертае един или друг смисъл. Тези скокове понякога са кратки – само няколко години. Или по-дълги – няколко века.

Историята на сподвижника на Колумб – Родриго де Херес, е вмъкната в тъканта на романа, за да даде повече информация и да изясни някои исторически моменти. Но това не утежнява фабулата.

Червената нишка, която свързва съдбите на главните герои – служителя в рекламна агенция Емилов, здравния инспектор Здравков и министъра Тодор Петев – Хърбата – е непрекъснатото връщане и перманентните отклонения към личната история на Лила.

Билетопродавачката под виенското колело се явява началото и края и на собствената си, персонална съдба, и на другата – общата, градската, свързваща като парченца в калейдоскоп всичко останало.

Пушенето е едновременно мимолетно спасение от тежестта на всекидневието, и порок, който трябва да бъде заклеймен. То е ядрото, около което гравитират исторически личности, човешки съдби и престъпления.

Дина – служител в здравното министерство, но и любовница на банкера Кюлчев - убива колегата си Митев, дръзнал да състави акт на служители на банката на въпросния Кюлчев. Пародия и абсурд, неразделими в своята същност.

...и всичко това заради една цигара...

Разказите се наслагват един върху друг. Преплитането на епохи и събития не обърква цялостното възприемане на картината, а я доизяснява. Или както авторът сам отбелязва към края на романа:

...Човек има една истинска, реална биография и друга – на въображението, които е трудно да се различат...

Цигарата може да бъде гранична бразда между два живота, както е при инспектор Здравков, който е непушач и пушещата му съпруга Емилия.

Цигарата може да бъде и среща, споделяне – при Бойо Емилов и журналистката Стела. При тях – тя се явява и като предателство.

Зависимостта от никотина е почти толкова силна, колкото е и зависимостта от живота.

Или смъртта.

Лила умира, блъсната от кабинка на виенското колело, спасявайки дете. Но споменът за нея остава жив при всички „замесени” – Емилов, Здравков, Петев.

Няма ясна граница между пристрастяванията. Не е ясно кое от тях е по-силно – това, към пушенето или другото – към живота. Или смъртта.

...Важното е да се пристрастяваш не към нездравословни неща като пушенето, а към здравословни...

Героите не са в състояние да направят окончателен избор.

Пародийният стил подчертава този смисъл. Но освен файлетонните навеи, романът носи голяма доза романтичност и драматизъм. Отделните символни звена се съединяват в края на тази книга. Сливат се в една паранормална реалност, в която мъртвата Лила се събужда и пали цигарата си от едно блуждаещо огънче.


Автор: Нели Лишковска
10.02.2016 г. 18:43
Посетено: 523
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/22887-pristrastyavaniya