За стихосбирката „Дъждовден“ на Илеана Стоянова

Поезията на Илеана Стоянова не е за всекиго. Тя е написана за умни хора, които не могат да си представят нито ден без прочетен ред. Без да бъде словесен еквилибрист, смайва стряскащата лекота, с която Илеана Стоянова разгръща интелектуални пластове в душата на загърбилия всеядността при четенето на поезия.

Книгата й „Дъждовден” разчита на дълги пътници през времето, които са запасили раницата си със сериозен литературен багаж. Новата книга е поредното неопровержимо доказателство за дарбата на Илеана Стоянова да изговаря и запаметява нашето време, да превежда вибрациите на човешките вълнения и размисли чрез свободата на словото. С журналистически нюх и висока лирична сетивност авторът извайва оригинални парадигми за неповторимия свят на осмислените чувства, съумява да ни преведе през иглените уши на катарзиса: след съпреживяването на днешните социални, екологични, естетични и морални проблематики; след неизбежното разминаване между бит и дух, между плът и интелект; след изпитанията, на които ни поставят въображението, животът и смъртта.

Традиционно чужда на трафарета, в тази книга поетесата неотклонно заявява своето прозрение и отношение към високите стойности в различните изкуства (литература, музика и живопис); издига ролята на творческия акт до упование в смисъла на битието; алармира против забравата на всичко що е цивилизовано, общочовешки достойно; приобщава читателя към каузата на обичта, красотата, ерудицията.

Органичната поезия винаги предполага и се осъществява с безпощадна искреност. Безграничният инструментариум на модернистичния, на места граничещ със сюрреализъм, изказ подсилват разковаността, чрез която авторът провиква пред целия свят душата, разума и позицията си на жена, гражданин и интелектуалец.