Отзиви

Сънищата на сътворението

За поетичната книга „Точно време” на Владимир Левчев

Няма да се спирам на концептуалността, ортодоксалната рамка, евангелистките и антично-митологични образи в поетичната книга „Точно време” на Владимир Левчев. Това са теми, образи и идеи, които пряко или косвено засягат традиционната литературоведска мисъл, която в последните години се опитва, но все още не успява да се освободи от установения академичен канон. Както обикновено, аз ще насоча вниманието на читателя към някои по-малко познати или изобщо не-забелязвани аспекти, които откривам в поетичния свят на тази нова българска книга.

Темата за съня в поезията на Вл. Левчев се разработва още от 80-те години на миналия век („Кой сънува моя живот”), като му се приписват дори подчертано политически навеи. Разбирам значението на дълбоко социалното или политически ангажирано творчество на много от българските автори, но то никога не е влизало в личните ми художествени интереси и търсения.

Откритията, които направих за себе си в „Точно време” са разположени в друга плоскост. Те са част от голямата тема на Владимир Левчев, свързана със съновидението и неговите проявления.

Поръчковото сънуване е метод на практическата психология, който набира сила в последните десетина години, предимно в САЩ и Великобритания. Историите на онези, които го практикуват са събрани наскоро и публикувани в британското издание „Дейли мейл”. Един от ярките примери, описан тук, е срещата на музикантката Каролин Каронел с нейния баща. След тази среща младата жена се чувствала като при катарзис, по собствените й думи. Странното е, че въпросната среща се е случила насън, три месеца след смъртта на баща й. Разбира се, не е необичайно явление починали хора да се явяват в сънищата на свои близки. Но тази жена напълно съзнателно избрала да се среща с баща си, след като овладяла техниката, позната като „сънуване наяве”. Тя се записала в група, където хората се тренират така, че да могат да контролират сънищата си със силата на волята.

... Милиарди хора по земята сънуват
това, което ще забравят.
Милиарди забравят будни.
Часовникът е спрял на два следобед...

       „Точно време”

Човекът спи и сънува. По-важното обаче е, че осъзнава този процес и така може да избира съдържанието на сънищата си и да контролира всичко, което се случва в тях. Този метод в практическата психология се използва освен за удоволствие (някои от практикуващите го признават, че са изживявали на сън оргазъм с идеалния партньор), но и като форма на терапия, която може да спре кошмарите и безсънието. Често помага и в борбата с посттравматичен стрес.

По време на „сънуването наяве” човекът не е просто зрител. Той съзнателно взаимодейства със света на сънищата. Същото се случва и с читателят, който прелиства страниците на „Точно време”.

... Ще си спомниш ли миговете на щастие преди вечния сън?...
       „Мигът преди заспиване”

И тук:
... Всяка година
изпращам тази картичка в съня ти,
но не зная на кого...

       „Картичка от морето”

Проведено наскоро изследване в Харвардския университет доказва, че по време на тези сънища мозъкът показва същите нива на активност, както в будно състояние. Разбирането може да се случи само през призмата на идеята за времето като постоянна, безкрайна и непроменлива величина.

... Но какво е времето! Какво е времето?
Черни стъпки по белия лист на полето –
пишеш букви в безкрайно поле.
Продължаваш да крачиш нататък по здрач –
без компас, без водач...

       „Точно време”

И още:
... В здрача времето се втвърдява...
       „Точно време”

Тази вече не само поетическа, но и граматическа конструкция – сегашно безкрайно време („... и ще бъде винаги сега...”) – преминава като червена нишка през цялата книга. Тя е основата, върху която се изграждат всички образи в двата свята. В измеренията на съня, където се деструктурират, изкривяват, деформират или пък се появяват нарочно поръчани и осъзнати. В реалния свят – непредвидими, изненадващи и донякъде нежелани.

... Или аз не искам да те настигна,
за да не убия магията
на жадуването?...

       „Актеон”

Накрая ще спомена за още един любопитен момент. В медицината синдромът на Клайн-Левин, който не случайно е известен с названието болест на Спящата красавица – се характеризира с продължителен непробуден сън. Около 100 души в цял свят страдат от това „приказно” заболяване, като 70 на 100 от тях са мъже. Периодите на постоянен сън продължават до три седмици и след месец сравнително нормално съществуване, всичко започва отначало. Самите пациенти имат усещането, че половината им живот липсва.

Към този феномен водят последните няколко текста от „Точно време” на Вл. Левчев. В тях художествената симбиоза между сън и време е изключително здрава. Нейната поетическа неделимост, дори чисто звукова, ритмическа споеност се дължи именно на факта, че човекът осъзнава Липсата. Липсата на опора, поради загубата на оня „истински, първи” език, който е без думи и на който се пише живота. Липсата на „Светлина в края на сърцето ми”. Липсата на живи същества, изграждащи картината на самотата на думите, които „заглъхват в пустинята, отекват в безлюдната чакалня...”

...Господи, аз говоря с Твоето отсъствие.
       „Картичка от морето”

„Точно време” на Владимир Левчев има своите тематични и идейни връзки с неговите предходни поетични книги. Но в същото време е и един нов художествен свят, който продължава през сънища и времена, през пространства и състояния, за да покаже на читателя още нещо. Онова, което остава след земното съществуване.

... лица от времена, които не помниш,
лица от времена, които няма да те помнят –
всички те –
разпръснати от призмата на сътворението –
и твоето, и моето –
са едно-единствено
Лице...

       „Богоявление”

Въпреки всичко.



Автор: Нели Лишковска
04.01.2016 г. 12:17
Посетено: 716
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/22677-sanishtata-na-satvorenieto