Отзиви

Да си различен е опасно

За кукления спектакъл за възрастни „Семейство Замза“ по Франц Кафка

В театралното пространство се появи куклен спектакъл за възрастни, представен от студентите по Актьорство за куклен театър, клас проф. Дора Рускова. „Семейство Замза“ по Франц Кафка (новелата „Преображението“ и неговите дневници) се превърна в морално-естетическа провокация към зрителя, който не е загубил емоционално-мисловната си сетивност.

Използвайки съвременна сценографско-образна визия (сценография – Петя Караджова), където доминантата е в контраста бяло-черно, различни видове кукли (марионетки, хибридни…), живо актьорско присъствие на сцената (абсолвентите се изявяват еднакво запомнящо се и като актьори, и като кукловоди), ясната режисьорска концепция (режисьор Катя Петрова) - етично–метафоричното използване на куклата, като проводник на внушения, авторска музика (звуковата „каскада“ на Христо Йоцов)..., постановката отваря „портала“ към въображаемо-реалистичен свят, където публиката изживява своя катарзис. Катарзис в свят, в който да си различен е опасно.

Проблемът за „различността“, според мен в „Семейство Замза“ може да се изведе в две посоки – по линия на самия сценичен разказ – последиците от трансформацията на чиновника Грегор в насекомо, и по линия на появата на куклен спектакъл, който вдига високо летвата пред бъдещи творчески проекти. Защото  съдбата на „малкия човек“, представена с впечатляващо виртуозно умение да се „работи“ с неживата материя, да се използва до край психофизическата енергия актьора, да се преодолява грациозно гравитацията, да се насища със смисъл опозицията дух-материя…, е непосредствено обвързана със съвременността ни. Взаимоотношенията в микрокосмоса на семейството (обич-омраза, съчувствие-ненавист, дълг-отрицание, самота-общност, милост-жестокост, живот-смърт…) са огледална проекция на един тотален дехуманизиращ се свят. Свят, където автентичният „аз“ е обречен на изолация и дори на физическо унищожение. Сблъсъкът на Грегор с неговите родители, със сестра му (наивност–осъзнатост-егоизъм) в спектакъла са само сюжетна рамка (събитийна и художествена), която „отприщва“ бента пред глобалния проблем за фалшивото и истинското, за манипулацията и свободната воля на индивида. Той се „активира“ в мистерията реалност-фиктивност. В спектакъла тя е най-ярко защитена в няколко ключови образно-смислови акцента: маските на актьорите (гримираното лице като маска и гротесковите вече истински маски); куклата на Насекомото – огромна, отблъскваща в началото и малка, безпомощна в края, където очите й обобщават цялата скръб, безпомощност и обреченост на отритнатия, низвергнатия; говора на Грегор (бийтбоксовата импровизация на Любомир Желев - изгубвайки словото, той губи идентичността си в семейно-обществената структура, но придобива собствена ярка индивидуалност); „шума“ от перото на Разказвача и падащите дъждовни капки (творецът буди духовете, а водата „отмерва“ изтичащото време); „забитата“ ябълка (изкушение-отмъщение, болка и разруха); финала – опозицията смърт-отпътуване-ново начало.

Дали има надежда, всеки зрител ще реши сам. Но поне за мен „Семейство Замза“ е спектакъл плесница в лицето на собствената ни толерантност, на скалата на собствения ни егоизъм и страх да бъдем себе си и да приемем Различния.



Автор: Ориета Антова
12.12.2015 г. 14:35
Посетено: 1105
Етикети: Катя Петрова, куклен спектакъл за възрастни, Франц Кафка, Семейство Замза, проф. Дора Рускова, Петя Караджова
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/22608-da-si-razlichen-e-opasno