„Скъпи непознати“ на Цвета Делчева

Или за четиридесетте картини от живота на едно поколение

В началото на октомври в Унгарския културен институт се състоя премиерата на най-новия роман на Цвета Делчева - „Скъпи непознати“ (издателство „Ерго“). Един изтънчен и дълбочинен анализ на промените, настъпили в изкуството в края на комунистическия период и през периода на прехода в България, изграден през онези наситени, макар и краткотрайни или повърхностни общувания, които често имат решаващо значение за хода на живота.

Самата авторка определи героите си като негативни, но всъщност тя предлага едно разбиращо изобличение, в което прозира автобиографичността на болката на цяло поколение, герои-типажи от областта на изкуството, в чиито реакции и очаквания всички ние бихме могли да се припознаем. „Той не е като онези писатели, които избират някоя научна статия от някое авторитетно издание, за да прекарат описания случай през въображението си и да напишат роман. Не харесва и тези, чиито книги завършват с библиография на ползвана литература – голяма като при някой научен труд, или с цяла страница с имената на автори, на които дължат признателност, за да не ги обвинят в плагиатство. Той смята, че не е необходимо описаното в литературата да е вярно, но е важно да звучи достоверно, а най-убедителен е собственият опит. Но този начин на писане изисква време, много време, а точно това на него никога не му достига." Цвета Делчева успява да постигне тази убедителност, защото историята на изкуството, представена през лични истории, като съдба за героите, звучи изстрадана. Думата „изкуство“ обикновено се извежда от някакво умение, което не е естествено разпространено сред всички, а се придобива след известен период на упражнение и опитност. Защото и изкуството, и културата, първото производно на изкусността, а второто – на обработването (като духовно търсене) изискват „… време, много време“ и посвещение. Именно онази сложна биографична убедителност създава в книгата усещането за роман в романа, критика в критиката, както се изрази на премиерата Бисера Дакова. Мога само да се съглася, че авторът не бива да излиза от болката на преживяното, случилото се на него самия или в разказите на неговите близки познати или скъпи непознати, но със сигурност от болката – от нещата, които са преминали през него като духовно обработване, за да доведат до творчество. Неслучайно всяка една история в книгата е с плътността на картина – емоция, прорез, образно тълкувание (накрая на текста разбираме, че „Приятелката на Маги беше подбрала четиридесет картини и беше нарекла изложбата „Скъпи непознати” – четиридесет картини, съответстващи на четиридесетте истории, от които е изградена сюжетната линия, всяка една от тях разделена на два прочита).

И тук идва и една друга ценност на този текст, бих я нарекъл културологично-историческа. В този аспект Юлиан Жилиев – редакторът на книгата, я определи като „коментарна“, и тя наистина е такава, доколкото проследява в дълбочина и, трябва да го подчертаем, с изключително познание, основни тенденции от развитието на изобразителното изкуство в България през последните десетилетия. История на болката от маргинализирането на едни интелектуални среди, но и история на болката, че техните представители най-често не успяват да отстоят идеалите, през които се описват – духовни хора, неразбрани от човека на масовата култура, интелектуалци в търсене на истината и красотата. Защото се оказват изправени пред оцеляващите техники, които са много по-природни, отколкото културни, и предполагат бранене на блага, шуробаджанащина, лобизъм, закостенялост на критичното мнение, говоренето само и предимно за пари. Книгата изглежда и обвинение, но по-скоро – тъга по една от основните трагедии на културата, която ще отбележи Георг Зимел: с все по-голяма бързина съдържанието на културата се отдалечава от самите цели на културата. В този смисъл романът, привидно деструктивен, е подтик към смело отстояване на идеали. Защото критиката е въпрос на заемането на лични позиции и изисква дързост, при реална възможност това да струва изключване от ограничените ресурси на едно поради това „дефицитно“ изкуство.

Автор:

Ангел Павлов

Публикация:

23.10.2015 г. 22:37

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

издателство Ерго култура критика история на изкуството Цвета Делчева

Скъпи непознати

коментарна литература

комунизъм и преход

Посетено:

1252

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/64/news/22193-skapi-nepoznati-na-tsveta-delcheva