Отзиви

Quarto Quartet и Христо Казаков изпълняват Шостакович

Най-доброто от концертната зала "България" през март 2015

Quarto Quartet и Христо Казаков изпълняват Шостакович

В края на месец март 2015 година софийските меломани имаха възможност да чуят един наистина отличен концерт, където в първата част пианистът Христо Казаков изпълни самостоятелно едно от творческите дела на Дмитрий Шостакович, наречено „24 Прелюдии и фуги“ опус 87. Във втората част също бе изпълнено произведението на този съветски композитор – „Клавирен квинтет“ в сол минор опус 57. И двете произведения се считат от изследователите на творчеството на композитора, наред с неговите симфонии, за особени произведения, които в най-голяма степен показват композиторското мислене и логика на този творец. Те се изпълняват сравнително рядко както на световната, така и на българската сцена и затова може да се каже, че този концерт беше истински подарък за слушателите, престъпили прага на зала „България“ в тази вечер.
 
Интересна е историята на създаване на „Прелюдии и фуги“. Композиторът ги сътворява през периода  от октомври 1950 до март 1951 година – един сложен, както за него лично, така и за развитието на страната му период. Болката от политическите преследвания, както и обругаването му в прословутата статия „Сумбур вместо музыки“, отпечатана в „Правда“ (28 януари 1936 г.), като че ли все още не са утихнали. Композирането на този цикъл е своеобразно обръщане към световното класическо музикално наследство. Основно пред Шостакович е примерът на И. С. Бах с неговият цикъл „Добре темперирано пиано“. Тласък за написване дава и участието на Д. Шостакович в тържествата по случай отбелязването на 200-годишнината от смъртта на Бах, както и участието на композитора като почетен член на журито на международния конкурс за пианисти в Лайпциг. В този конкурс взема участие и Татяна Николаева – тя е и първата изпълнителка на музиката на този цикъл, а по-късно прави и първия грамофонен запис на тези произведения. При първото изпълнение музикалната критика от това време отбелязва не само неговата техническа и драматургична сложност, а и това, че композиторът поддържа смело традицията на руската концертна полифония, в чиято основа са поставени произведенията на С. Танеев и А. Глазунов. Другата положителна страна, която днешните изпълнители също така подчертават, е разгънатата сюжетност и неповторимост на „24 Прелюдии и фуги“ оп. 87, което е произведение, написано с високо майсторство, но е и ново постижение в изкуството на полифонията.
 
Българският пианист Христо Казаков в своето концертно изпълнение на сцената на зала „България“ успя да поднесе на публиката с вещина и майсторство всички тези особености на музикалния език и логика на композитора Шостакович. По време на изпълнението зрителите в залата бяха разтърсени от демонстрираното в изпълнение в голяма степен преклонение пред творчеството на световния гений – от една страна е стиловият диалог с Бах, Хендел и Букстехуде като образец за полифония, а от друга страна Казаков успя да ни покаже онази полифонична линия – изключително трудна и своеобразна творческа линия – на Шостакович, ако се сравнява с тази на прелюдиите и фугите на великите майстори на Барока. Именно тази времева и стилова трудност, наред с чисто техническата и инструменталната, преодоля и с бляскаво изпълнение показа Христо Казаков. Основното, което присъстващите усетиха по време на първата част на концерта беше, че изпълнителският дар на пианиста събираше в едно не само многото от звучащите линии на реалността, но и тайните връзки между прелюдия и фуга, които в творчеството на Шостакович силно се отличават от бароковите по логиката на вътрешните връзки и по общия резултат от музикалната картина.

Интерпретацията на Казаков беше уникална и с това, че той успя да покаже границата, до която достига всяко състояние, представено на страниците на този цикъл – например висшето спокойствие (до-мажор), задълбочената медитативна печал (ми бемол минор), кристално прозрачната яснота на духа (сол минор) или безкрайната плетеница, написана по подобие на руските народни напеви (ре минор) като преди всичко звуците, извлечени от пианиста, предаваха на слушателите вечната жизнена енергия, наситила музиката на полифониста Шостакович, където преодоляването на звуковото напрежение е основната черта на изпълнителския дар на Казаков, подкрепени от неговата концентрираност и интелектуален прочит на цикъла по време на взаимодействието му с инструмента. С "Прелюдии и фуги" , както и с цялото концертно изпълнение пианистът доказа за пореден път световната си класа.

Във втората част на концерта пианистът Христо Казаков заедно с Quarto Quartet в състав Иван Пенчев и Светлана Станчева (цигулка), Татяна Тодорова (виола) и Димитър Тенчев (виолончело) изпълниха произведението „Клавирен квинтет“ опус 57, считано за едно от най-значимите камерни съчинения на Шостакович. Първата подробност, която направи впечатление при изпълнението на пиесата беше тази, че целият изпълнителски колектив я показа като единен музикален опус, който в максимална степен представя естетиката на Шостакович, която той изразява в камерните си творби. Замисълът за единен музикален наратив спомогна на изпълнителите на струнните да покажат светлата и тъмната страна на произведението, които композиторът отчетливо е създал при написването му. Важни за демонстриране пред зрителите бяха не само същността на жанра и границите на неговата камерност, но и сработването на пианиста Христо Казаков с останалия колектив.
 
Композиторът започва да пише този квинтет през 1939 г., за което свидетелства споменатото от първия цигулар на "Квартета Бетовен" Дмитрий Циганов: „ще напиша квинтет непременно и ще го представим заедно“ (Советская музыка, 1976, №9, с.29-30.). За пръв път е изпълнен на 23 ноември 1940 г. в камерната зала на Московската консерватория. Това е едно от малкото произведения на Шостакович, което е било единодушно прието от критиката, колегите и слушателите.  Композиторът Сергей Прокофиев пише: „Ако Шостакович беше на 60 години, то за човек, помъдрял от годините, тази способност да премерва всяка нота, несъмнено би била достойнство, но сега има опасност да прерастне в недостатък. Жал ми е, че на квинтета не му достигат стремежи и пориви, макар че като цяло го считам за забележително произведение“ (Советская музыка, 1942, №2, с.71-72.).
 
Характерно за творческия подход на композитора при създаване на това произведение е обръщането към Баховата полифония, което много ясно си личи в първите две части Прелюдия (ленто) и Фуга (адажио), като в същото време много от елементите на музикалната тъкан - особено при създаването на нейния мелодичен и хармоничен език, са съобразени и с руското музикално наследство. Именно тази картина и това дълбоко родство по линията на Баховото полифонично мислене ни показа изпълнението на този квинтет Quarto Quartet и Христо Казаков в зала "България". Освен това музикантите много добре продемонстрираха разбиране на основните музикални черти на зрелия авторски стил и език на Шостакович - изпълнителите поразиха публиката с майсторската стегнатост при встъплението, максимално изразените звукови кулминации, където особено отчетливо се чувстваше изпълнението на виолата и виолончелото, съвършенството на ансамбъла и единството между струнното и клавишно звукоизвличане, а също така и мелодичната щедрост на изпълнителите на квинтета.
 
Фактът, че с избора за изпълнение на този квинтет, който и до днес остава не само едно от най-добрите съчинения на Шостакович, но и знаково произведение за жанра "квинтет" в световната музикална литература на ХХ век, показва добрия вкус и възможностите на Quarto Quartet да изпълнява безспорни шедьоври на модернизма - истински Шостакович до последния музикален знак на партитурата.


Може да се каже, че изпълнението на този концерт на 31 март с участието на Quarto Quartet и пианиста Христо Казаков, постави достоен край на музикалната програма на Софийската филхармония за месеца (март 2015).


Автор: д-р Юлиан Митев
29.09.2015 г. 22:32
Посетено: 705
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/22030-quarto-quartet-i-hristo-kazakov-izpalnyavat-shostakovich