Отзиви

"Ан пасан" – Национални есенни изложби, Пловдив 2015

Изкуството като диалог

"Ан пасан" – Национални есенни изложби, Пловдив 2015
Национални есенни изложби
Пловдив,
1-30 септември 2015 г.
"Ан пасан"


В предговора на книга, събираща едни от най-популярните съчинения на Албер Камю, Нешо Давидов разказва как на литературен празник във френския град Анже един младеж се обърнал към група известни писатели с думите:
– Има нещо смешно във вашата професия. Вие, писателите, всъщност вземате думата, без никой да ви я е дал. Без ничие пълномощие.
Тогава един сърдит глас рязко му отвърнал:
– Как така – без? Ние имаме пълномощия! Те са от най-висша инстанция – от собствената ни съвест.
Думите, разбира се, принадлежат на Албер Камю.

(Нешо Давидов. Предговор към: Албер Камю. Чужденецът. Митът за Сизиф. Чумата. Падането. София, 1982)


От собствената си съвест, тревоги и вълнения, от желанието за диалог, и то не само помежду си, са показани и тазгодишните есенни изложби в Пловдив. За трета година доц. д-р Галина Лардева е техен артистичен директор и след успешните две издания от 2013 г. ("Форсиране на избора") и 2014 г. ("Отстранени системи") "Ан пасан" не се никак лека задача. От една страна, концепцията прави връзка между шахматната игра и изкуството, която всеки има правото да приеме или отхвърли, а от друга, която считам за далеч по-важна, е желанието на куратора и авторите да направят връзка помежду си, връзка с публиката и с мястото, където се показват. Постигнато е с такава лекота, въпреки сложността на задачата, сякаш "мимоходом" сред ежедневните грижи.

В кураторския текст доц. д-р Галина Лардева представя един възможен прочит на разбирането на съвременното изкуство, което неминуемо отразява по един или друг начин забързаното и натоварено ежедневие. Говорейки за съвременно изкуство, контрастират класическите медии, които ползват авторите. Чрез тях те успяват да представят не само наболели и трудни за дискусия въпроси, но също и едно осъвременяване на "класиката". Преодоляването на тази бариера е задача на съвременното изкуство в България. Това е и една от мисиите на доц. д-р Галина Лардева през всичките тези проекти, свързани с Националните есенни изложби. Тя сякаш успя да намери вярната точка на пресичане между показването на нови имена и традициите и статута на Националните есенни изложби, утвърдени през годините. Вдъхна се свежест от самите автори, работещи с живопис, графика и скулптура. С всяко следващо издание навлизат и характерните за съвремието форми като фотографията (Елена Яневска, 2014), инсталацията (Ирина Георгиева, 2015), видеото (Кирил Чолаков, 2015) и в някаква форма сайт специфик (Илко Николчев и Йоханнес Артинян).

Започнах с "будната" съвест на Албер Камю, защото ми се искаше да направя препратка и към литературата, връзка, която неизменно се следва в последните издания на форумите чрез кураторския текст, поместен в каталозите. Оформянето и дизайнът им (дизайнер Софрони Върбев) се наложи като знак за форума, а ползването на мотив от определен автор спокойно би могло да се превърне в разпознаваема марка и за бъдещите проекти. Но тази година наративът е много остро различим и сред самите изложби.

Текстът съвсем буквално се преплита с изображението (нещо, което в християнското изкуство сакрализира образа) в цикъла "Къща отвъд света" на Кирил Чолаков. В дълбоката зала на Балабанова къща текстът, изписан от художника върху стената, посреща зрителя, за да го подготви за това, което го очаква вътре в самите изложбени помещения, а именно големи по формат рисунки, вдъхновени от романа на Георги Данаилов "Къща отвъд света". Изписвайки текст с молив върху платната, Кирил Чолаков "разгръща" история в мъгла. Липсва конкретизиране на изображението, а заедно с музиката и движещите се сенки на видеото се създава усещане за безтегловност в посока "отвъд света", отвъд ежедневието и бита. Такова е усещането и в залата на къща Мексиканска графика, където Миглена Йончева-Николова представя цикъл "Мидландс". Пейзажите, които се сменят до безкрайност докато пътува човек, действат хипнотизиращо. В един момент спираш да виждаш какво има пред теб, за да се обърнеш навътре към себе си. Серията урбанистични пейзажи показват "изскачащата" природа сред градското пространство, което авторката е предала в стегнат и изчистен рисунък. В същия дух са изведени и работите на Трепка Петкова, но в далеч по-засилена цветност. При нея липсва застиналостта на пейзажа и меланхоличното звучене от работите на Миглена. Напротив, чувства се неспиращия ритъм на града и скоростта на ежедневието. Именно това е причината "мимоходом" да преминават образи, оставащи в съзнанието, а после и отразени в изкуството.

Искра Благоева и Ирина Георгиева поставят теми, отварящи различни посоки за разговор и дискусия. От една страна е темата за мястото на жената, подчертаната сексуалност. Чувството за неудобство се поражда още с влизането в мазата на къща "Хиндлиян". "Валери" наблюдава влизащия, прикрепена към металната решетка на отвор в тавана. Първоначално никак не става ясно дали и решетката е част от творбата, но поставена на такова място спокойно би могла да се разгледа и като сайт специфик работа. На втория етаж един срещу друг са "Последната вечеря на Адам" и "Обичай себе си". Комуникацията между двете картини е много изчистена и директна, а поставянето по директен начин на въпроси не създават уют. Ирина Георгиева говори за проблеми, които имат по-общочовешки характер (защото отношенията между мъжа и жената, и въобще темата за сексуалността, имат далеч по-лично звучене). Тя разгръща въпроси, свързани с насаждането на страх у обществото, което от една страна води до друг сериозен проблем като дискриминацията. Разбира се, спойващата тема е субективността, с която всъщност започва представянето й в сводестата зала на Балабановата къща.

Наративно подхожда и Саркис Нерсесиян с "Уличните музиканти" в двора на къща "Мексиканска графика". Стилизираната форма, сведена до знак, преобразява пространството на двора без да контрастира остро с него. Пространството на Старинен Пловдив е завършено и няма нужда от "намеси", каквито се явяват самите произведения на авторите. Но контрастното "висене" на "Какавидата" напомня на публиката, че все пак концепцията "Ан пасан" е свързана с игра като шаха, за абстракцията на мисълта като цяло, за момента на метаморфоза и акцентира върху момента на "преминаването". В една абстрактна система потъва и верандата на къща "Хиндлиян" с векторната графика на Камен Старчев.

Проектът "Ан пасан" показва, че диалогът е възможен – между куратор и автори, между самите автори, между различните жанрове и медии, между изкуствата и различните прояви на мисълта и на духа. Остава само да имаме сетивността да ги усетим, а също и волята да водим диалог, който невинаги е комфортен.


Автор: Дарина Бойкина
10.09.2015 г. 13:25
Посетено: 680
Етикети: отзиви, съвременно изкуство, Галина Лардева, Национални есенни изложби, Дарина Бойкина, Пловдив 2015, Ан пасан
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/21929-an-pasan-natsionalni-esenni-izlozhbi-plovdiv-2015