Отзиви

Великият момент на господин Кьоних

Или за „големия взрив” - физическо понятие и екзистенциално откровение

Великият момент на господин Кьоних


„Великият момент на господин Кьоних”
Автор: Ян Нойман

Постановка: Василена Радева
Сценография: Елена Шопова
Музика: Мартин Каров
Превод: Гергана Димитрова

Участват: Йорданка Стефанова, Деница Даринова, Пенко Господинов, Росен Белов, Петър Мелтев


Новата премиера в Театър 199 „илюстрира” психологизъм в действие или на „действие”, облечено в психология, изградена в стилистиката и на новинарска емисия, и на телевизионно риалити, и на камерен театър, с елементи на трагизъм. Тази разнородна „смес” от сериозност и ирония, Василена Радева (постановчик) пресъздава чрез „информационно”-драматургичен текст на Ян Нойман, поверен в „ръцете”, „гласовете”, „движенията” на Йорданка Стефанова, Деница Даринова, Пенко Господинов, Росен Белов, Петър Мелтев.

Пиесата, „заиграла” се с физиката като наука, с религията като духовен корелатив, с политиката като неизбежна натрапливост, с историята като понятие, но и като съдба на отделна личност, със социалната действителност като проекция на обществото, те превръщат в съвременен еквивалент на антична трагедия. Персонажите, извадени от реалността, подобно на античен хор съобщават, коментират, обобщават, оценяват действието и същевременно се превъплъщават в различни роли, всяка от които наситена с емоционално-художествена плътност (говорител, учител, служител, съпруг, съпруга, любовница, сестра, ученици).

Центърът обаче е един – господин Кьоних и неговия „взрив” - срещата със смъртта, когато Животът преминава като на  филмова лента. Драматургичната ситуация, в основата на която е личностното изживяване на главния герой, е крайно сгъстена, напрегната и болезнено осезаема. В нея се срещат материалното и духовното, нетленното и овещественото, високото и ниското начало - реален трагизъм, който застига всеки човек, но сега се концентрира в конкретен образ. Кьоних – Пенко Господинов, е емоционално слял се с ролята на „обикновения човек”, от една страна, от друга дистанцирано аналитичен персонаж, който коментира своя герой. Т.е той е главно действащо лице или хроникьор. Личностните преживявания се „пречупват” чрез изреченото на глас и вътрешния монолог, който отразява един богат вътрешен свят от усещания, възприятия, поглед и отношения към близки хора и случайни непознати, свят проекция на срещи и раздели, надежди и страхове, представи и убеждения, взаимовръзки и емоционални изблици..., за да се влеят в пречистващата сила на родилата се сълза. Потисканите емоции избиват, въображението се развихря, времето и пространството се надбягват..., за да осмислят големия сблъсък, след който може смело да се заяви „И аз съм буден”.  




      
Автор: Ориета Антова
16.07.2015 г. 14:51
Посетено: 817
Етикети: Ориета Антова, отзиви, спектакъл, Театър 199, Ян Нойман, Великият момент на господин Кьоних
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/21760-velikiyat-moment-na-gospodin-kyonih