„Пролетно тайнство” или когато талантът се сблъска с морала

За спектакъла на ДКТ "Иван Радоев" - Плевен

Да се театрализира една белетристична история и да се преведе на езика на Мелпомена, още повече когато има изящни филмови образци, се изисква дързост и известна доза безразсъдност. С подобна задача се е заел екипът осъществил постановката „Пролетно тайнство” на сцената на ДКТ – Плевен. Срещата между двама велики творци, всеки неповторим в своята област, в случая Игор Стравински и Коко Шанел е предпоставка за вълнуващ драматичен разказ, преодолял гравитационното ограничение на време и пространство, будещ любопитство, догадки и интерпретации. Базирайки се на творбата на Крис Грийнхалч, режисьорът Бойко Илиев прави своя възстановка на събитията, довели до мощен творчески изблик – музиката на Стравински, взривил каноните на музикалния вкус на своето време и създаването на загадъчно-опияняващия, вечен Шанел №5 на Коко. Тайнството на брачната клетва в постановката се сблъсква фронтално с таланта, който разцъфва при срещата със себеподобния си двойник, при това обгърнат от еротично-чувствения плащ на привличането. Две вселени се пресичат, за си дарят временно щастие, от което в изблик на вдъхновение се ражда изкуство. Но сливането преосмисля и личностната ценностна система, и житейски приоритети. Сред реалистично, елегантно футуристичната сценична обстановка, конфликтът придобива отблясъка на емоционално-аналитична драма, с предизвестен финал, в който наранените събират отломките от своя АЗ. Азът изживява своя катарзис, именно в момента, когато Другият / Другите, разрушили границата на личното пространство, потъпкали благоприличието, осъзнават дълга към себе, дълга към близките. Изборът „аз - аз” или „аз - ние” е необратим.

В спектакъла „Пролетно тайнство”, актьорите в хармоничен квартет пресъздават избухването на таланта, провокиран от любовното чувство чрез „чистите” линии на театралната фикция, без излишна патетика, плавно, с нюансирано балансиране между свиването и отчуждаването от образа. Коко на Буковска е едновременно крехка и силна, волева и капризна, уязвима, но и властна, лава от емоции, страст и рационалност, изящна като статуетка, но и твърда като камък, ефирна, но и необуздана... Жената на Стравински – Параскева Джукелова, излъчваща аристократизъм, зад болнавата външност, е плаха, но и непримирима, впримчена в конвенционалния морал и етика, но и горда, независима, жертвоготовна, но и обсебваща. Тандемът се допълва от образа на икономката – Красимира Кузманова, загадъчна и прагматична, отдушник, но и тайнствен „инструмент”, чрез който се преразпределят ролевите „полета”. А сред тази женска „коалиция” е Стравински, в изпълнението на Веселин Плачков. Това е мъжът, който внася полъха на смут и напрежение, оживление и тъга, радост и болка. Той е талантът, разпънат между гениалност и непрактичност, мекушав в реалния живот, но гениален в творческия си порив, човекът, разкъсан между морален дълг и еротичен порив, себичен, но и възвишен.

Сред тази емоционална вакханалия, на фона на музиката на Стравински, публиката притихнала изживява своя личностен катарзис.

* * *

"Пролетно тайнство" от Крис Грийнхалч
Спектакъл на ДКТ "Иван Радоев" - Плевен

Творчески екип:
Режисьор Бойко Илиев
Сценография Владимир Шишков
Костюми Марина Райчинова

Участват:
Йоана Буковска, Параскева Джукелова, Веселин Плачков и Красимира Кузманова

Автор:

Ориета Антова

Публикация:

15.07.2015 г. 14:15

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

Ориета Антова отзиви театър Плевен ДКТ Иван Радоев Крис Грийнхалч Пролетно тайнство

Посетено:

1772

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/64/news/21757-proletno-taynstvo-ili-kogato-talantat-se-sblaska-s-morala