Отзиви

Déjà vu Hug – между покоя и събуждането на Ероса

В открито любовната лирика на Иглика Дионисиева

Déjà vu Hug – между покоя и събуждането на Ероса


Да кажем, че паметта e древен град – пласт върху пласт от изминали години. Склад от спомени, чувства, мисли, ухания, огорчения.

Déjà vu Hug. Спомен за прегръдка, прегръщане на спомена, отново и отново изживяване на нещо предишно, преди забравено, но появило се в един непонятен миг на повърхността от неумолимата вълна на равносметката, предизвикано от малкото камъче по пътя, от капката, която е преляла в чашата на ежедневието... Може да бъде много неща. Също като прегръдката, която е търсене на покой, заспиване и забрава, но и събуждане на Ероса.

Обикновено, когато се зачитам в книга, за да стане за мен тя по-достъпна, се опирам на съдържанието, търсейки там ключ към загадката, каквато е и всеки автор.

Съдържанието много често е код, понякога конструиран внимателно, друг път – уж случайно.

Отново се връщам към частите, които спояват цялото:

1. въпроси мними
2. и прегърнати
3. положителни отговори
4. Déjà vu

По подобен начин звучи и самият финал. А началото е положено от краткото стихотворение „Ежедневие”:

пет мисли се боричкат
коя от тях
да удари
шамар на чувството


То предрича философския прочит на вечното противоречие у човека дали да се отдаде на дълго стаяваната стихия на емоциите или да си остане в по-сигурното убежище на разума, който е често пъти и строг съдия.

Книгата продължава с две посвещения. Посвещенията в „Déjà vu Hug” са не само пътеводни звезди, но и стихотворения – бразди, в които Иглика сее семената на понятия и образи, избуяващи по-нататък в различни метафори, разклонени в представите за светлина, въздух, море, земя… череши и минзухари.

Третото стихотворение започва с цитат от първата книга на Иглика Дионисиева „Снежност“. Нежността е примесена с горчивината на опита, с травмите от житейските катастрофи, със смиряването:

Още не съм бяла
трябва да мина
през воденичните камъни


Нежност, която копнее за любов, но вече е лишена от илюзии. Лицето е натюрморт? Или по-скоро не. Тялото е ромб, душата е сфера, която мълчи. Любимият е рибар – „хлъзгав, полепващ и неуловим като слуз“. Стихотворението „Зарибяване“ е един от най-силните акценти в книгата. Говори за любовта като акт на жестокост, нехайство и нараняване. Тук ранява дори светлината, която
 
Пада –
някъде там на коляното
и изгаря със стържене

("Лице")

Нямам за цел да изброявам немалкия брой стихотворения – някои съвсем кратки, други с умерена дължина, събрани в тази книга от точно сто страници.

По-важно е да се отбележи, че тази поезия е диалогична, а не монологична. Дори заради това, че на „мнимите“ въпроси е отговорено. Нещо много повече. Въпросите са получили „прегърнати положителни отговори“, което в реалните любовни взаимоотношения е трудно достижимо, да не кажа недостижимо. Хипотетичният любим не само наднича от всеки мрачен или слънчев прорез, но и участва – в „Целувката“, в „присъствието“ – перце, което пада тихо на бели спирали.

Благословена болката –
даде ми да те позная
и в този живот
.

Болката е тривиална в любовната поезия, също като целувката и дъжда. Болка, прегръдка, целувка, дъжд и т.н. са шаблони, но в оголената, открито любовна, лирика на Иглика Дионисиева това вече не са думи-черги, протрити от ходене по тях – това са думи-игли – стоманено-нежни.

Бих казала, че Déjà vu Hug е донякъде книга с главата надолу с, на места, обърнати стихотворения. Стихотворения – гатанки, чиито заглавия, като отговор на въпрос, отиват накрая:

Да се събудиш
масивно тежък
празен
и слънчев душ отгоре
без пролука вътре
в тебе


("Пирамида")

Такива гатанки са, „Име“ – „земя, за която да умреш”, „Лице“, което „прониква в пукнатината на кристалчето“ или е „букет от нарциси на масата“, „Пирамида“ – за тежестта на светлината, „Къпини“ – за сладостта от убождането…

Иглика Дионисиева е не само чувствителен и нежен поет, но и добър разказвач, както и автор на точни и проницателни рецензии за книги. Интересно е това съжителство на ирония, сарказъм, и неподкупна критичност, на точност, организираност и честност и в същото време – на уязвимост, болезненост и свръхчувствителност, но и чувственост.

И така. След „Снежност“ от 1995 и „Време за изплащане“ от 2003 година, ето че на книжния пазар е вече и третата стихосбирка на Иглика Дионисиева с необичайното заглавие Déjà vu Hug.

Френско-английско заглавие, стилизирано като трудно четлив, почти детски почерк, изплува от синьото на корицата от дясно наляво, от горе надолу и обратно – неясен спомен от дълбините на съзнанието, прегръдка, който ни връхлита точно тогава, когато най-малко очакваме.


__________


Иглика Дионисиева, „Déjà vu Hug”, изд. „Скалино” 2015



Автор: Христина Мирчева
28.05.2015 г. 11:53
Посетено: 990
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/21521-d-233-j-224-vu-hug-mezhdu-pokoya-i-sabuzhdaneto-na-erosa