Отзиви
От "Ти, кой си?" до Пътя към Храма
Г. С. Раковски в ролята на Вергилий като водач на заблудените български души
Част от екипа, осъществил спектакъла. От ляво надясно: Димитър Кабаков, Красимир Куцупаров (Историкът), Божидар Савов, Тодор Мадолев (Раковски), Георги Чернев
На 21 април 2015 г. в Големия салон на Руския културно-информационен център в София (предложил, впрочем, най-приемлива и следователно гостоприемна цена за два часа "сценично време") се състоя премиерата на необикновеното театрално представление "Ти, кой си?", създадено по автентичен текст на Г. С. Раковски - "образа невъзможен", пръв и главен идеолог на българското национално-освободително движение, онасловен "Разсъждения върху франкмасонската същност за човещина".
Пиесата "Ти, кой си?" (Пътят към Храма") е определена от авторите (Димитър Кабаков и Тодор Мадолев) като "театрална приказка". Присъствалите на премиерата получаваха вместо билети брошура с пиесата и оригиналния текст на Раковски под наслов "Градеж: Разсъждения върху франкмасонската същност за човещина". Книжката е редактирана от проф. Йордан Ведър, преподавател в СУ "Св. Кл. Охриски".
В предговора си Божидар Савов - изпълнител на ролята на Майстора и издател на книгата (ИК ИТА ЕСТ 2015) пише следното: "Съществува опасност трактатът на Г. С. Раковски да бъде неглижиран, дори охулен и да изпадне в забвение. Похвална е идеята той и неговият автор да бъдат популяризирани със средствата на драматургията. Инициаторът на това начинание е Георги Чернев. Той и авторите на пиесата "Ти, кой си?" ни представят своя прочит на "Разсъждения върху франкмасонската същност за човещина". Пиесата, която те удачно наричат театрална приказка по исторически документ, хвърля мост между миналото и настоящето посредством вечните човешки идеали, ценности и битие, така правдиво и актуално формулирани от Г. С. Раковски."
Един Историк (Красимир Куцупаров), воден от професионално и човешко любопитство, се озовава в необичайна, направо фантасмагорична ситуация: в търсене на истината за и във намерения ръкопис, към който доста негови колеги се отнасят скептично, той като в сън се среща със самия... Раковски (Тодор Мадолев). И великият котленец се превръща в своего рода Вергилий - водач на заблудената душа на Историка (т.е. на нас, съвременните българи) в кръговете на миналото и настоящето на България.
С много находчивост, мек хумор и леко намигване към зрителите, които трябва да приемат необичайната условност, авторите представят Историка и Раковски като рожби на своето време, които обаче намират път един към друг. Те разискват надълго и нашироко както върху идеологията на франкмасонството, така и върху актуалността на редица от разглежданите в произведението теми. Естествено, много повече научава от великия котленец нашият съвременник (то значи - всички ние), но и оживелият дух на Раковски не остава само с разочарованията си от съвременните българи и техните проблеми.
Някои прости истини, съдържащи се в иначе добре познатия и изтъркан от предимно криворазбрана употреба лозунг: "Свобода, равенство, братство", придобиват съвсем друг смисъл - по-правдив, естествен, човешки, некомунистически. В крайна сметка относителният и труден баланс между тях е намерен в страните с развита демокрация и пазарна икономика със социални механизми, което вероятно е било идеал и на самия Раковски като един от видните представители на българското масонство.
(А както ми каза след постановката проф. Йордан Ведър - внук на основателя на българското масонство Иван Ведър, обществена тайна е, че Първата българска легия, сформирана от Раковски в Белград, е финансирана от Масонската ложа. Що се отнася до днешното незавидно състояние на масонството у нас, то е плод на навлизането в тези среди на хора с амбиции "да водят дружина", вместо да служат на обществото по иначе непроменените предписания на свободното зидарство, които намираме в синтезиран вид и в съчинението на Раковски.)
В последна сметка Историкът избира за изход от конкретната житейска ситуация и от досегашния си начин на живот не вратата, през която е влязъл в търсене на истината за света и за себе си, а онази духовна врата, която води към Храма на светлината, градежа, братството, личната отговорност и всичко онова, което съставлява голяма част от житието-битието на самия Раковски.
Така мястото на срещата между двамата (впрочем, на сцената зрителят вижда само два стола и маса, върху която гори свещ и има още човешки череп, сабя и книжа - в това се състои целият декор) се превръща в своеобразно Чистилище за душата на Историка, преди той да поеме по пътя към Храма. Остава да решим дали да (не) го последваме и ние... Това на става насила. Решението и отговорността са лични. Затова и Историкът се обръща към своя Вергилий с думите:
- Г-н Раковски! Благодаря ти, уважаеми, че не взе решение вместо мен. Благодаря ти за доверието! (прави крачка по пътя към Храма) Аз избрах!