Ако трябва да назова тази книга на Екатерина Григорова с една-единствена дума, то тя би била ЖИВОТ. Държа тялото ѝ в ръце и усещам как вибрира. Не може да стои на едно място. Предугаждам, че след секунда или две ще изскочи и ще полети. Толкова много живот е събран в страниците ѝ. Толкова образи, толкова цветове и нюанси, толкова места, изобщо толкова МНОГО. Същите тези образи се виждат и в очите на момичето, чиято снимка е поместена на задната прегъвка. Същото пиршество, същата взривяваща енергия и живот. Още корицата приковава. Художникът Иво Рафаилов много точно е усетил и изразил съдържанието. Взирам се в образите наметнати от мараня и вече чувам плясъка на вълните, чайките и детските смехове. Прекрасните детски спомени ме заливат. Тази книга ме кани на пътешествие и аз съм готова за път. Прекарвам една седмица в Америка, минавам през квартала на Бил Гейтс, водопадът край Сноукуолми и виждам двойка с куче на кея. Запознавам се с г-н Дашек и го свързвам със заека от „Алиса в страната на чудесата“. Прекарвам един „август в планината“, сещам се, че много добре познавам пътя за Драма и случайно попадам на „виртуална галерия“, в която висят хора без възрасти. Пътувам и неусетно е минало време, сменили са се няколко сезона, а аз съм натрупала познанието на двайсет народа и три поколения. Спомням си, че и аз съм правила някога статуи от сняг и най-хубавите бяха тези, направени с татко, а най-хубавите Коледи са прекараните в Пирин. Децата, които питат „Къде е бебето?“ не са само на хартията. Толкова е живо, че сякаш се случва пред мен.
Тази книга не трябва да се чете на един дъх. Невъзможно е да обиколиш света само за ден. Но пиеш ли на малки глътки, минаваш ли през гарите една по една, можеш да се потопиш в усещанията, да изживееш преживяванията, които гъмжат в страниците и да се почувстваш безкрайно богат. Много ми харесва стихотворението, което е изписано на задната корица, стана ми любимо. Аз съм прикована, аз съм обладана от живота, който извира като вулкан от малката книжка, но за разлика от него, носи безкрайно положителна енергия. Екатерина Григорова има силно изразен личен стил на писане, който не може да се сбърка и говори много за нея самата. Това е много ценно. Книгата е голям подарък за всеки, който дръзне да си го направи.
______________
Екатерина Григорова, „Дъска по мокрия пясък“, изд. „Ерго“, 2014
