Антология на ХХІ век ни сервира поезия в насипно състояние

Eдно амбициозно издание – „Антология на българската поезия – ХХI век“ имаше официална премиера в концертната зала на Централния военен клуб. Така формулирани, претенциите на дебелия над 480 стр. том изискват внимателна концепция – да се уловят духът и тенденциите от настоящето – към, ако не на далечното, то на непосредствено близкото бъдеще. И оттук започват проблемите. Избран е критерият „живи автори“, т. е всичко, което мърда молива след 2000 г. Това е пукнатината. Поезията е преди всичко дух и естетика. Понякога духът и поетиката на определени личности, дори мъртви, е много повече в бъдещето, защото буди последователи, отколкото „живи“ имена, на които никой не е чувал ни името, ни книгите.

И следва парадоксът – Биньо Иванов, който беше стожер на асоциативната поетика у нас – липсва само защото не му стигат 2 години от смъртта, за да прехвърли милениума, но присъства Михаил Тошков с афористичните си изречения в „Дума“ или Спаска Гацева с награда „сребърно летящо перо“ от плевенското дружество на писателите – за заслуги по утвърждаването на славянската идея. Или както пояснява в своята рецензия една от съставителите и редактор на книгата Анжела Димчева: „Това не е тематична или тенденциозно търсена естетска антология“, въпреки че събира 258 поети с по няколко стихотворения. Ако преведем на човешки език казаното – тя ни представя литературата в нейния хоризонтален вид като разнообразие на имена и почерци, без да има претенции за качеството и значимостта им. И най-важното – без да отчита умението им да създават модели за писане, които привличат съучастници и последователи. Въпреки че по хоризонталата (това че съществуват) могат да се наброят поне още 2 пъти по толкова поети, както се казва с „биографична бележка и снимка“. Липсата на идейни определители обрича селекцията на безполезна еклектика. Въпреки опитите да са жалон сред 100 години уж – с философски, със знакови, доказали се в средното поколение имена (Калин Донков Анжела го е сложила не сред знаковите, а сред тюрлюгювеча в средното поколение), или накрая – лирично интимните и имена-надежди.

Сред „знаковите“ отсъстват и такива като Ани Илков и двама от основното ядро, създали през годините „Литературен вестник“ – Бойко Пенчев и Йордан Ефтимов. Ще добавя, че нежеланието да бъдат включени автори като Румен Леонидов, Георги Борисов, Марин Георгиев, Виктор Самуилов и Тома Марков със сигурност има своето основание в еклектиката на поетската компания. Нещо, което с излизането на готовия том вероятно ще усетят и други – като Едвин Сугарев, оказал се в съседство (и братство) с „поета“ Иван Гранитски.

Обяснимо е, че антологията няма предговор – у мен буди леко недоумение присъствието на едно несъмнено сериозно име сред редакционната колегия като проф. Михаил Неделчев. Ако той не е намерил ключ за обговаряне на книгата, не знам кой друг би бил алтернативата. Може би литературният критик Светлозар Игов, който обаче е представен като поет на двойно по голяма площ от всички останали, може би по роднинска линия с главния съставител Захари Иванов. Умението на Захари да вкарва собствено предпочитани автори извън селекцията на официалната редколегия също е част от тегобата на луксозния том.

Не на последно място са финансовите стресове на изданието. През февруари м. г. Захари кандидатства по програмата Култура на Столична община за 4500 лв, които обаче връща през октомври като неусвоени, тъй като не е изпълнен договорът. След което се налага като издател да продава антологията на собствените си автори срещу 24 лв., принуждавайки ги да се откажат с подпис от авторските си права над публикуваните стихотворения. А намалението, което им се предлага, е търговската отстъпка на едро за книжарниците – 20%, защото книгата там се разпространява на цена 30 лв. При това – важи само за един единствен „авторски“ екземпляр. Не знам как точно се връща спечелената по проекта сума, но на премиерата кметът на София Йорданка Фандъкова недвусмислено заяви: „Общината ни се гордее с това, че чрез фонд „Култура“ ние финансираме българска литература, като последните 3 години над 150 хил. евро са инвестирани за подпомагане и издаване на български книги, повече от 60 издания в това число и Антологията на българска поезия на 21-ви в.“ Къде точно е истината, един Захари Иванов знае или неговата Асоциация на софийските писатели, които би трябвало да надничат във финасовите му сметки като издател и шахматен майстор.

Автор:

Лъчезар Лозанов

Публикация:

22.03.2015 г. 02:45

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

Лъчезар Лозанов отзиви издание поезия

Антология на българската поезия – ХХI век

Посетено:

1437

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/64/news/21063-antologiya-na-hh-vek-ni-servira-poeziya-v-nasipno-sastoyanie