Отзиви

Филмът “Дякон Левски” и личността Левски

Във визуалния продукт “Дякон Левски” връзката между народ и най-близкия до него водач е разкъсана

Във визуалния продукт “Дякон Левски” връзката между народ и най-близкия до него водач е разкъсана. Главният герой произнася пламенна реч, но зрителят с изненада при смяна на кадъра разбира, че той говори на стена, коята не може дори да поклати. Внушението е очевидно отрицание на сакралното общуване на всеки българин с Апостола на свободата. Зрителят се чувства изпразнен от интимния си стремеж да се доближава до висотата на най-прозорливия наш революционер – той вече е неподвижна тухла в стената от неразбиране, ако приеме безкритично идейната основа на филма. Левски ни се представя изоставен от най-ценното – неговите последователи. Той се предава сам, защото бил разбрал, че няма повече какво да стори. Само чрез смъртта той бил можел да избяга от пасивността на собствения си народ. Този филмов Левски достига до състояние, в което няма за кого да се жертва. Няма място за диалог между водач и водени. Обществената кауза е стопена, изтръгната чрез “магическите” машинации на стойкаджийските накъсвания и приумици. В допълнение акробатичната визия доизтласква образа на Дякона от обществените предели. С всичко това екранизацията заплашва проекцията на Левски в съвременността. “Включването на момента “служене на другите” при дефинирането на гражданската личност с довеждането на това изискване до поемането на рискове и жертви, при това на дело, не е случайно. То представлява единственият достатъчен критерий за разграничаване на действителната от фиктивната гражданска личност.” (Желю Желев, Човекът и неговите личности. ИК “Цанко Церковски”; 1991, с. 151.) Филмовият Левски като дезертьор не желае да служи на народа си. Показността на самопредаването и едва ли не на самообесването градира внушението до хипнотично разместване на мисловните пластове на възприемателя. Край на историческата достоверност, на съпричастността, на логиката. Разпадането на пречистващо-вдъхновяващото общуване между всеки самовглъбен българин и Левски е замаскирано като “показване на кривиците”.  
   
Човекът Васил Иванов Кунчев е започнал да се превръща в личността Левски още с отдаването си на Отечеството чрез създаването на революционни комитети. Всеки българин носи нещо от тази личност. Стреми се към нещо от нея, трепва от нещо, останало от нея до степен на религиозност. Една личност започва да се изгубва обратно в своя физически носител, когато определени въздействия я лишат от връзката ѝ с тези, на които е служела и за които се е жертвала.


Автор: Веселин Д. Делчев
18.03.2015 г. 14:06
Посетено: 618
Етикети: Веселин Д. Делчев, отзиви, филм, Дякон Левски
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/21042-filmat-dyakon-levski-i-lichnostta-levski