Отзиви
География на наблюдението
Зорница Гъркова за стихосбирката на Екатерина Григорова "Дъска по мокрия пясък"
Стихосбирката „Дъска по мокрия пясък“ на Екатерина Григорова (изд. Ерго, 2014) предпочита да съобщава, не да отговаря на въпросите, които сама задава или дори на тези, които светът задава на лирическия говорител. Стиховете в книгата са в рамката на една поетическа снимка на моментите, спомените, съновиденията. Не просто в опит да задържат самите моменти, спомени или сънища, а по-скоро за да ги избистрят, преди да потънат в изтъканата от противоречия материя на самото живеене. За да отделят през езика тези моменти, да опитат да ги удължат, като сенки на статуи в къси зимни следобеди:
„Бях горда от статуите, които направихме в снега.
Твоята беше огромен снежен човек, със сива от
Дъжда коса и нос от металически въглен.
За отгоре майка ти прежали една тенджера,
Но тя така и така беше пробита.
От дупката излизаше студ,
А аз се измерваш с творението –
Снежен човек с глава на прасе, и то замислено.“
Петте части на стихосбирката, като започнем с библейското „Битие“, постепенно се уедряват вътре в самите себе си – и като брой на произведенията, вложени във всяка една част, и като обем за всеки отделен стих – и на чисто езиково, и на едно по-високо, метафорично и дори сюрреално ниво на преживяване на света. Поставим ли паралел между най-краткото произведение от цикъла "Американски дневник" – „Ден трети“, което казва само и единствено „Дъжд“, и някоя от по-едрите форми от частта „Всичките дървета с птиците“, разбираме, че наблюдението на света излиза далеч извън тесните рамки на езика, който ни е даден, извън възможностите, които са дадени на поезията по дефиниция. Свободната ритмова и римова конструкция на тази поезия говори точно за това. Ще си позволя един паралел между тези стихове и традицията в английската литература – от порядъка на Уърдсуърт и Байрон – като многопластовост на наблюденията на лирическия говорител и като дължина на отделния стих в „Залезът“, от частта „Всичките дървета с птиците“:
„Дали някога ще можем да полетим с балона на е.е.къмингс?
Двама души, извисени в небето над града,
по-високо от смога и по-ниско – за да видим как
светят покривите и движението мяука.
А може би ще зърнем други като нас, загледани във вечното –
с тъжни крачки те отказват да живеят.
Или онези, откъснати от тротоарите –
хвърлящи поглед като диск,
който се разтопява пред слънцето.
Сигурно това са облозите им с висините:
ще бъдем двамата в един балон, който души смъртта
в короната на вечнозелено дърво“
Наблюдението, както вече споменах, е в основата на преживяването на тези стихове. Наблюдението и припомнянето са двата основни двигателя, задвижили и движещи всяко от стихотворенията в „Дъска по мокрия пясък“. Отказът да обясним рационално нещата, който е в основата на поезията, в основата на нейното четене и разбиране, тук с енергия ни препраща от момент в момент, за да потърсим накрая, съвсем естествено, без да подлагаме на съмнение всичко преживяно, онази дъска, така необходима, за да се пуснем по мокрия пясък на думите, прерастващи в метафори, прерастващи в откровения, прерастващи в убеждението, че аз-ът може и трябва да наблюдава, почти в будистки транс, всеки момент от себе-присъствието в света – не само като лично себе-присъствие, а като едно по-голямо, далеч по-обемащо, животинско-сетивно, природно-сетивно присъствие – за да започнем на чисто от „Битие“, да преминем през всички, удушени вече минути, изтекли и забравени месеци, спомени за сняг, места, неща, които докосваме и отшумяват, отшумяват с екотния шепот на думите и мислите, които „... могат да останат същите/транформации на познат вик центрофугиране,/ който никога не ще/ позволи да слеем обичам те с обичам те с обичам те с обичам те.“ За да заключим всичко след битието в едно: „А още по-долу – в съвършено отстояние/от света – залязва общото слънце.“
Изчистена от натрапени внушения и вече готови отговори, без да се усъмнява в света, в който се случваме всички ние, но продължавайки да търси негово друго измерение, във финия досег с крехкото еднократно свиване и разгъване на материята, „Дъска по мокрия пясък“, опитва впускането в нещата – по вкус, по мирис, по тежест и лекота.
„Пробегът е около петнайсет метра в щастливия случай.“
А щастливият случай е поезията.
Автор:
Зорница Гъркова
Публикация:
29.01.2015 г. 13:36
Посетено:
1160
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/20728-geografiya-na-nablyudenieto