Отзиви
Предметознание
За поетичната книга „Предмети” на Илиана Илиева
„Предмети” на Илиана Илиева е една словесно воайорска книга. Преди всичко вещите са наблюдавани – понякога под лупа, понякога с телескоп. След което са вградени в стихове. Поетичното слово на Илиана Илиева представя вещите в тяхната материална измеримост, която впоследствие се трансформира в смисъл. И не само.
Погледът на наблюдателя прониква в предмета чрез стиха, за да достигне до онова, което носи в себе си всеки един от тях. А да виждаш смислите е цяла наука. Отнесена към конкретната вещ, тя носи името предметознание.
... Предметче тук – предметче там.
Съзвездия, рояци, самотаци...
„Въведение в предметознанието”.
Ще се спра на няколко точки, които отбелязах за себе си. Първата е осмислянето на предмета като продължение на човека. В „Нож” това е острието, което продължава ръката. В „Шишето” – неговото съдържание е продължение на душата:
... Излее ли го, се завръща в себе си...
Оттук и мотивът за равновесието. Вещите съществуват около и в човека. Както човекът е около и в тях. Смисълът е в синхрона между тези същности. Балансът не бива да се нарушава („Мартеница”).
От друга страна, човекът е затворен в света на предметите. Той е ограничен от тях. Те го поробват, но в същото време – го освобождават.
... свободата е пътят
между две робства...
„Рейс”
По-странното е, че осъзнавайки невъзможността на съществуването без вещите, човек постепенно и доброволно се приравнява с тях.
... Всичко е леко,
щом хванеш отговора.
„Пътна торба”.
В много от стиховете на Илиана Илиева корените са здраво вплетени в традицията. Фолклорното начало присъства в „Чергата”, ”Ножиците”, „Чанът”, „Подковата”.
Всяка от тези вещи е знак, с който е обозначен рода, семейството, историята.
... Чергата, върху която лежа, ми казва,
че някои съдби
са по-нежни от другите
„Чергата”
Приказното начало бележи и „Похлупаците”, където нощната лампа е „посипана с чубрица”.
„Пиронът” извежда личностното, индивидуалното до по-големи мащаби. Разширява поетическия хоризонт.
... да не заседна в тяло на Спасител,
че после ще ме вземат за реликва
Поезията в „Предмети” отразява околната действителност, но прониква и отвъд нея. Думите търсят, намират и назовават неща, които не са и предполагали, че е възможно да бъдат назовани. Както в „Огледало”:
... Дори не знам защо ми е?
Най-често е изпълнено с отсъствие
На последната страница в книгата има цитат от „Мъгла” на М. де Унамуно, в който се говори за това, че предметите трябва да бъдат съзерцавани.
Унамуно е прав донякъде. Но вещите не бива да бъдат само съзерцавани, защото съзерцанието отнема волята. То може да даде познание на човека, но в конкретна област. А човекът е волево създание. Той е тук, за да си служи с вещите. По-важното обаче е как го прави. Безразборно или целенасочено. Безсмислено или съзнателно. По някаква досадна необходимост или с любов.
„Предмети”-те на Илиана Илиева прекосяват състоянието на съзерцателност, за да се изкачат до следващото ниво. До необходимостта човек да действа съзнателно и с любов. И да не позволява самият той да се превърне във вещ.
Погледът на наблюдателя прониква в предмета чрез стиха, за да достигне до онова, което носи в себе си всеки един от тях. А да виждаш смислите е цяла наука. Отнесена към конкретната вещ, тя носи името предметознание.
... Предметче тук – предметче там.
Съзвездия, рояци, самотаци...
„Въведение в предметознанието”.
Ще се спра на няколко точки, които отбелязах за себе си. Първата е осмислянето на предмета като продължение на човека. В „Нож” това е острието, което продължава ръката. В „Шишето” – неговото съдържание е продължение на душата:
... Излее ли го, се завръща в себе си...
Оттук и мотивът за равновесието. Вещите съществуват около и в човека. Както човекът е около и в тях. Смисълът е в синхрона между тези същности. Балансът не бива да се нарушава („Мартеница”).
От друга страна, човекът е затворен в света на предметите. Той е ограничен от тях. Те го поробват, но в същото време – го освобождават.
... свободата е пътят
между две робства...
„Рейс”
По-странното е, че осъзнавайки невъзможността на съществуването без вещите, човек постепенно и доброволно се приравнява с тях.
... Всичко е леко,
щом хванеш отговора.
„Пътна торба”.
В много от стиховете на Илиана Илиева корените са здраво вплетени в традицията. Фолклорното начало присъства в „Чергата”, ”Ножиците”, „Чанът”, „Подковата”.
Всяка от тези вещи е знак, с който е обозначен рода, семейството, историята.
... Чергата, върху която лежа, ми казва,
че някои съдби
са по-нежни от другите
„Чергата”
Приказното начало бележи и „Похлупаците”, където нощната лампа е „посипана с чубрица”.
„Пиронът” извежда личностното, индивидуалното до по-големи мащаби. Разширява поетическия хоризонт.
... да не заседна в тяло на Спасител,
че после ще ме вземат за реликва
Поезията в „Предмети” отразява околната действителност, но прониква и отвъд нея. Думите търсят, намират и назовават неща, които не са и предполагали, че е възможно да бъдат назовани. Както в „Огледало”:
... Дори не знам защо ми е?
Най-често е изпълнено с отсъствие
На последната страница в книгата има цитат от „Мъгла” на М. де Унамуно, в който се говори за това, че предметите трябва да бъдат съзерцавани.
Унамуно е прав донякъде. Но вещите не бива да бъдат само съзерцавани, защото съзерцанието отнема волята. То може да даде познание на човека, но в конкретна област. А човекът е волево създание. Той е тук, за да си служи с вещите. По-важното обаче е как го прави. Безразборно или целенасочено. Безсмислено или съзнателно. По някаква досадна необходимост или с любов.
„Предмети”-те на Илиана Илиева прекосяват състоянието на съзерцателност, за да се изкачат до следващото ниво. До необходимостта човек да действа съзнателно и с любов. И да не позволява самият той да се превърне във вещ.
Автор:
Нели Лишковска
Публикация:
16.01.2015 г. 12:21
Посетено:
1141
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/20656-predmetoznanie