Отзиви

Развратни следобеди с поезия

За книгата на Филица Софиану-Мълен „Prophetikon”

Развратни следобеди с поезия


Разврат е, когато в делничен следобед четеш поезия, напичан от зимното слънце, гален от безцветните облаци, блажено отпуснат в леглото и безгрижен.

Обичам думи, които се повяват от нищото и налагат стила си брутално – затова използвам думата „разврат“. Думи, които не са в съгласие с тялото на текста, така както тялото, милвано от ръката, може да не е съгласно с натрапената нежност, но връзката му с дълбоките послания на ласката съществува.

Поезията ни намира неочаквано, както ни застига желанието.

Тези стихове ми говорят отвъд историите, които разказват, завличат ме в територии, които не са поезия, и където археологическите разкопки се натъкват на душевното, за да подчертаят драперията на ежедневието, но и на времето, където ще се сбъдва прорицаната психологическа реалност.
 
Не се опитах да разбера концептуално тази книга, защото бях увлечена да се самонаблюдавам и възклицавам, потопена в нарцистичното удоволствие, че чета поезия. А книгата е дълбока и заслужава проникновен критически прочит.

Тогава ще вземе ножче за белене
с полепнал по него мирис на портокал
и ще отрязва от душата на това дете
кротко с години.
XI. (Медея)


Оставих се да бъда обладавана от думите, концентрирана в ритъма, зададен от авторката, носена от нейните асоциативни реки, с доверие към пълнотата на замисъла, без да се питам „къде съм си събула обувките“.

Привидно аналитична, релефна и грапава като зид на крепостна стена, тази поезия притежава чувственост, която „гневно рита камъни“.

… те трополят
надолу
и отмерват
краткото разстояние между насладата и падането.
XVIII. (Патмос)


Зимните следобеди угасват внезапно. Знойната енергия на предизвикателния еротизъм ме напуска. Мога да спра тук. И го искам. Но нещо недоизказано и красиво се рее наоколо като ятата гарги под прихлупеното небе и напомня за невинност, която само детството притежава, но не онова, усмихнатото, а детството, което никога не сме имали, но го копнеем и си го фантазираме понякога.

Бях избродирала този ден преди век
привела детския си гръб над щампата

иглата бе пробила нежно
възглавничката на детския ми показалец.
XXI. (Срещу Олимп или гледна точка)


Когато хвърлим поглед към детството, така както поглеждаме към утрото на един ден, или един живот, или към залеза му, ние се доближаваме до утробата – в пещерата на утробата можем да попитаме с надежда невидимото: „носиш ли ми нещо?“

На това място историята завършва или започва. Пророчеството е оргазъм. Искричките му може би не са достатъчни за бъдещи илюминации, но винаги могат да подсилят ужаса да си жив или насладата от живеенето…

трябва ми ябълка
нашето бебе е гладно
ще заяви
пред полуотворената врата
XXVII. (Ябълки и горчиви билки)


 
______________

Филица Софиану-Мълен, „Prophetikon”, в превод на Любомир Терзиев, изд. Scalino, 2014





Автор: Людмила Ламбовска-Мила
11.01.2015 г. 14:28
Посетено: 1085
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/20628-razvratni-sledobedi-s-poeziya