Отзиви
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Задавен до смърт
За поетичната книга „Очакваното неочаквано (логии)” на Крис Енчев (изд. Scalino, 2014)
Никога не чета един текст по нормалния начин. Зная, че всеки обект съдържа в себе си двадесет и два смисъла, но аз се спирам само на три от тях за по-лесно асимилиране и разбиране. Избягвам да прилагам методите на литературните критици и литературоведи, които поставят всяко произведение в определени шаблони. Ако текстът притежава всички показатели и се вмества в шаблона – чудесно. Ако ли пък не – няма лошо. Авторът значи нещо се помайва, не е сигурен, колебае се. Но все някога ще се осъзнае и ще се прилепи към някой от вече познатите и удобни такива.
Аз не използвам нито семантични, нито аналитични, нито някакви подобни модели, които спокойно могат да етикетират текстовете. Разглеждам ги от позициите на М-смисъла, т.е. многоизмерността на реалностите.
Прочетох „Очакваното неочаквано” на Крис Енчев с доза подозрителност. Да, очаквах и не, не очаквах. Дали стиховете в тази поетична книга щяха да оправдаят моя модел и да се съобразят с него? Или напротив – щяха да го разпердушинят целия? Наистина ме вълнуваше доколко тази поезия е многоизмерна, а оттам – над-смислова.
Композиционно стиховете очертават ясната линия на логиите. От щастливото случване на кайрологията; през картината на отсъствието и играта на криеница из „прогонени пространства” в топология; през пъстроцветието в хроматология; през страха от непредвидимото в метеорология; през „пролома между казаното и написаното” в граматология; през сънищата в онирология; та чак до смъртта като „контакт с невъзможното” в танатология.
И кратката метаепилогия на финала.
Тази поетична книга, която наброява малко повече от шейсетина страници, представлява един особен вид роман. Роман, който разказва живота не толкова в стихове, колкото в мисловни и езикови структури. Разбира се, мога да я нарека и философска книга, но това определение не би било достатъчно. Темите, които откривам тук, обхващат екзистенцията, но едновременно с това я свиват до зародиш. Семето е засято, но онова, което ще се развие от него, остава загадка.
Часовникът като умален модел на времето, неговото материално изражение, е първото, което се появява пред читателя. И изведеният от него мотив за чакането. Времето чрез часовниците се мултиплицира в многобройни моменти, но едновременно с това то е и една всеобхватна вечност. Вечността на чакането. Но времето е и пътуване, и отказ от него.
Планетите, поставени в точно определени пространства и времена, изведнъж тръгват по някакви други орбити и летят „посвоему”.
Наситените цветове в хроматология причиняват очебол при четене. При визуализирането им, те могат дори да те ослепят. Отразена синева в чаша кафе, кървящи устни, приказка с много алено, плашещата черна яма „в устата на времето”. И онези времена и пространства, в които „изобщо вече няма сезони”.
Появява се и един митичен обет. Или по-скоро: „без обещание за слънчев изход”, за да изведе читателя на следващото ниво.
В граматология отново се набляга на времевите измерения – смисълът на думата „днес” вече съществува в над-времето. Да, „днес” може да бъде време. Но може да бъде и място. Определена локация – със своите х, у и z страни, според физиката – където се случват нещата. Още един забележителен пример за пространствено измерение открих на стр. 45, където „една буква разстояние” се оказва най-непреодолимата дистанция между два обекта. Не толкова измерена в километри или светлинни години. За това разстояние всъщност няма мерни единици.
... ти си умен, ти си у мен...
В онирология на преден план излиза призива „не заспивай”. Защото все още не си довършил някои неща. При това – най-важните.
Измеренията на съня са многопластови. Имам опит за три дълбинни нива и три високи. По-лесно разбира се е движението надолу и е често срещано при обикновените съновидения. Докато пътят към високите нива в измеренията на съня е по-дълъг. Случва се да продължава с прекъсвания (лусиден сън), отнема повече време, но винаги е означен с определен семантичен белег, който преминава от една картина в друга.
Само един пример – често психопомп (от гр. - водач на душите в подземния свят, най-често куче или птица) от дълбинно ниво може да се яви и във високо ниво като указва връзката между събитията. Т.е. продължението на действието и преминаването от едно психично ниво на друго, където нещата не се заплитат (както в дълбинните реалности), а се изясняват и подреждат. Хаосът става Ред.
Давам тези разяснения, за да се умножат гледните точки и възможността за многопосочно възприятие на стиховете на Крис Енчев. Така погледът се разслоява, става многоизмерен.
Особено важни в това отношение са частите онирология и танатология, където образите се „копират” в други измерения.
... яхнала сън в съня си...
И тук:
... трионите на мозъчните вълни
приготвям ги за възможна двойна употреба...
И още:
докато ти спиш
аз те сънувам
с широко протегнати очи.
Отново стигам до маркера t, времето. По-точно – до неговата липса. Безвремието, което съществува в съня. Но именно в тази реалност всичко е възможно. Пеперудата зачева „несъществуваща песен”, а „стените на сънищата” са изрисувани.
В танатология смъртта е още една реалност, която дава право и възможност на три погледа.
Първият е опитът да си „причиняваме безпаметност” като естествено измеренията на тази безпаметност дават нови посоки на мисълта. Вторият е „обърнатия образ в ретината”, за който е известно, че именно той е правилният. Но ако на този човешки орган му е отнета способността да „обръща образите” – какво се случва тогава? Третият е най-категоричен – „смъртта е спасение”.
Ще оставя на читателя елемент на изненада и откривателство като стигне до метаепилогията в поезията на Крис Енчев и прочете сам последната страница от тази книга.
„Очакваното неочаквано (логии)” е история и философия едновременно. Превъплъщенията на смисъла е онова, което прави тази книга по-скоро роман, както отбелязах в началото. Думите метаморфозират, но и смисълът не остава по-назад в този процес.
Епизодите в човешкия живот – от щастливите случайности до смъртта и реалностите след нея се редуват с точността на метрономен звук. Стиховете на Крис Енчев разказват „задавени до смърт”. Поезията му е възел от емоции и мисъл, който не може да бъде развързан. Само разсечен.
Автор:
Нели Лишковска
Публикация:
16.12.2014 г. 13:27
Етикети:
Посетено:
1488
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/20567-zadaven-do-smart