Отзиви
Алхимията на думите и смисъла в "Очакваното неочаквано" на Крис Енчев
Невена Борисова за поетичната книга на Крис Енчев
Усукванията на сърцето
не са предмет на реологията
за тях има други опери и ложи
или логии
Горният текст е последното стихотворение от „Очакваното неочаквано” и неслучайно споделените наблюдения за книгата започват с него. Така още от самото начало човек може да установи, че книгата не просто има финал, но има и завършеност (родствената връзка между тях в тази книга се е съхранила).
В поезията на Крис Енчев, който е философ по професия и призвание, Очакваното и Неочакваното образуват онези опори, които ни позволяват да се разходим из пространството и да разгледаме обкръжаващото. Те, заедно със сводовете на метафорите (авторът, като философ, рядко е дескриптивен) правят тази поетическа сграда висока, просторна, на места светла, на други – оживена от цветове или потънала в замислени полусенки. Защото къде иначе, освен в архитектурата и поезията опорите придават хармония и същевременно предпазват от срутване.
В „Очакваното неочаквано” принципът на неочакваното излиза напред като поетически словесен и смислов обрат. Като философски концепт. Същевременно съдържащите се текстове са диалогични – те търсят насрещния човек, за да се срещнат с неговата поезия и мисъл и да сътворят едно общо мислено, придобило неочаквани очертания.
Книгата е условно разделена на няколко части, носещи имената на науки или познавателни дялове. Това са научно-алхимичните имена Кайрология, Топология, Хроматология, Метеорология, Граматология, Онирология, Танатология, Метаепилогия. Оттук и метаморфозата на науката в метафизика. На названието в метафора на битието – не с друго, а с помощта на езика. Различните научни дялове са се превърнали във фини увеличителни стъкла в лабораторията на мислите, където действат разнообразни катализатори и неутрализатори, механични въздействия. Така науката Реология, „обозначаваща дял от механиката за определен тип деформации”, както посочва авторът, изучава деформациите на сърцето. А също и усукванията на времето, на думите (ключов похват в поетиката на Крис Енчев), на мисълта. Чувствата, мислите биват деконструирани, после конструирани отново, а времето е същинска Роза на Парацелз – нея я няма чисто и просто, за да може да се появи отново.
Ще те дочакам
дори да не те дочакам
времената са временни.
Топологията е „вглеждане в обиталищата”, където отсъствия и присъствия биват „очертани”. И ние поглеждаме там, където може да бъде приютена и безприютността.
където не съм бил
никога повече няма да бъда
освен в наклона на склоненията
не езиковите а онези в животите ни
без ъгъл в описанието
без посока на катастрофата
без предварителни условия
на счупването
релсово
Хроматологията същевременно се занимава с въпроса за цветовете. Тук синевата, многото алено, рубинените чашки на ръчния часовник са пречупени през калейдоскопа на времето, думите и мисълта.
синева
отразена в чаша кафе
е едно добро начало
Онирологията от своя страна се занимава със сънищата (тази интересна поетична материя!). Тук отраженията и сенките се превръщат в образи на един конструкт на света, в който си яхнал „сън в съня си”. В този сън „докато ти спиш/ аз те сънувам”, а самият превръща „сивото в златно”, а стените са изографисани с мисли.
Изнамирам стари отражения
на унили птици
с които те рисувам
по стените на сънищата
докато пея дрезгаво и вдишвам
ъгълчетата на устните ти
„Ние утешаваме себе си, като съживяваме определени спомени с цел защита. Нещо вътрешно задържа нашите спомени, като същевременно оставя първоначалната им стойност като образи… Ние никога не сме историци, но винаги сме близо до това да сме поети”, пише Гастон Башлар в „Поетика на пространството”. „Когато образът е нов, и светът е нов”, добавя той, обозначавайки още една възможна ценност на текста, която притежават стихотворенията на Крис Енчев. Защото книгата намира новите образи зад универсалните думи и старите образи зад различни думи. Същевременно тя може да бъде прочетена от множество хора, така и един човек може да открие в нея различни книги – например тази за усукванията на езика и тази за усукванията на смисъла.
Авторът (поради своята личностна скромност) не се стреми към статут, свързан с поезията и не би бързал да си запази място в кафенето на така наречените поети. Разбира се, въпросът доколко този дошъл някъде от отвън статус е нужен в контекст, в който много от източниците, ръкополагащи хората с титлата поет, не са ръкоположени за авторитети. Всичко нужно за начина, по който трябва да възприемаме литературното мислене на Крис Енчев, е в книгата му. И тя е едновременно очаквано и неочаквано дълбока.
P.S.
последната
въпросителна
е точка
_________________________
Крис Енчев, „Очакваното неочаквано (логии)“, изд. „Скалино“, 2014
Автор:
Невена Борисова
Публикация:
27.11.2014 г. 14:24
Етикети:
Посетено:
1617
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/20408-alhimiyata-na-dumite-i-smisala-v-ochakvanoto-neochakvano-na-kris-enchev