Отзиви

На парти с разглезени самотници и много любов към животните

Опит за анотация от читател

 На парти с разглезени самотници и много любов към животните


Разглезените самотници на Светлана Дичева са някъде в бъдещето. Те не са хора, а нещастни животни.  Последните, които изтрещелите човеци се опитват със сетни сили да спасят и полагат неистови усилия, най-често общи, да го постигнат.
   
Стана така, че точно преди да започна да чета тънката книжка с 15 разказа, домашният любимец на дъщеря ми се пресели в отвъдното. Алекс живя с нас две години, което бе напълно достатъчно да заобичаме и него, и подобните му невинни и умиляващи морски свинчета тип розетка. Дъщеря ми и вуйчо й погребаха Алекс в градинката под балкона ни, детето каза молитва и оттогава замечта за нов домашен любимец (какъвто майка му, уви, никога не бе имала).
   
Бях чувала заглавието на новата книга на Светлана Дичева, но най-малко предполагах, че ще ме отведе в различния от човешкия животински свят. Свят, пълен с доброта, непритворство, безнадеждност и много, много тъга. Някъде далеч в бъдещето единствените останали видове и единични екземпляри са няколко билбита, костенурки, кит, скален орел, котарак, мишка, хлебарки, оловен сокол, панди, хумболтов пингвин, бяла мечка, домашен врабец, слон, гъсок и папагали макао. Всички те имат уникални имена, говорят, чувстват, запомнят се с характера и мислите си. На моменти мислите и речта им са толкова смешни и забавни, че карат читателя да примира от удоволствие. За тях, обаче, няма бъдеще. Видът им застрашително е намалял от опустошителното човешко племе, което явно е положило знайни и незнайни голиатски усилия да изтреби де що е останала животинска твар под слънцето. И не щеш ли – животните са на привършване, изпаряват се, тях просто ги няма. На привършване е и доброто, което олицетворяват, невинността и вселенската им мъдрост.
   
Интересен паралел в разказите в „Парти за разглезени самотници“ е направен между животинския свят и този на хората. Човеците са на такъв етап от стремителното си развитие, че с непремерената си дейност са унищожили природата и нейните животински видове, с егоцентричността си са се превърнали в „диваци“ и „извратени канибали“. Те не играят честно и с открити карти като животните. Те са „родени артисти, готови всеки миг от живота си да играят театър. Животът им наистина е сцена, треторазрядна, неугледна и мръсна, но те замитат мръсотията, просват един пъстър килим, довличат лъскавите декори, слагат на главата си шапка с перо и започват да излагат на показ собствените си достойнства. (“Любовно обяснение върху бамбукова кора“)
   
За разлика от тях, разглезените животни – самотници изпитват искрени и неподправени чувства като пандата Ян Гуан и кита Варвара; вълнуват се трепетно от импровизациите на пиано на Чък Къриа като домашния врабец Чик; мечтаят за поколение като умната бяла мечка Снежинка и винаги, винаги печелят читателя на своя страна с чистите си души.
   
За да напише подобна литература, човек трябва безмерно да обича животните и да не забравя, че ние, хората, съществуваме на земята редом с тях. Едните не могат без другите и най-пагубното би било да си вредим един на друг. Затова трябва да „пристъпим с пиетет към света около нас и да признаем колко много му дължим.“ Това пише авторката в предговора си със забавното заглавие „Като мустака на тюлен“. Изострените й сензори за това накъде върви „човекоцентричното“ човечество днес правят разказите неустоимо привлекателни, поне аз мисля така. Уверете се и вие!




Автор: Юлияна Тодорова
24.11.2014 г. 16:51
Посетено: 1199
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/20381-na-parti-s-razglezeni-samotnitsi-i-mnogo-lyubov-kam-zhivotnite