Ако няма дъжд и тигър

Разказите на Тодор Николов не са четиво за умилостивяване на лошото време. Нито заклинание да не те среща диво животно на път. Това са текстове, които преминават през мислите ти и остават поводи за размисъл. Пълнят картината на деня ти и пейзажът изглежда много по-разноцветен, топъл, богат на детайли. Разкази, в които шумът не измества наглед обикновените човешки вълнения, съпътстващи всеки от нас.

Ако някой очаква да се сблъска с невероятни персонажи и почти нереални ситуации, намеренията му ще останат несбъднати. Всеки текст, събран в сборника, е възможен за случване на теб и мен. Думите не звучат мелодраматично или абсурдно, думите не те карат да се изчервяваш при следващото изречение, не, думите ти лепнат за гърлото. Изпълват те, прилягат ти. Станалото с Вера от „На брега“ или с Катя от „Добрия, лошия и грозния“ са възможни пресечни точки и за нас. Четеш и разбираш, че авторът не те запраща в свят, който не познаваш и съмненията ти са повече от доверието, Тодор Николов ти представя част от твоето ежедневие. Твоето, но с уловени мигове, които си проспал или неразгадал. Писателят пише и за това – да види невидяното, незабелязаното, замърсеното, което той с помощта на словото почиства и превръща в знаци за обич, съчувствие, вълнение.

В разказите „Герои“ и „Надолу по улицата“ не спомените са, които претендират за внимание. Зад преживяното се крие още повод за разгадаване, за вглеждане. Понякога ни липсва време и търпение да се върнем към една преживяна случка, за да я разберем по правилния начин, да осъзнаем защо е пресякла именно нашия път.

Лекота и бързо четене съпътства „Тигър под дъжда“, но не и монотонност. Зад познатите лица, блъскани с лактите ни в автобуса или в сънищата, намираме златните прашинки, изграждащи стойността на написаното. Двама души преживяват една и съща история, но единият я разказва, посолявайки реалността с въображение, измества ъгъла на студа към слънчевите зайчета и другия започва да се чуди бил ли е там, за същата дата и час ли става дума, къде е истината, къде е точният поглед на вглеждане в нещата. Едно и също гледаме, а виждаме различно. Интерпретацията на темите за обичта, раздялата, добротата и трудното сближаване между хората ни поднася писателският дар на автора. И още, ти просто чети и размишлявай.

„Вилите в дъжда“ е разказ от страниците на сборника. Наглед обикновен, без екстремни завъртулки, конфликти на живот и смърт. Няма ангели, нито демони. Хората се харесват, споделят, премълчават, отблъскват, очакват. Зад редовете на този разказ откривам философията на разказвача: когато обичаш – обичаш, изоставят ли те – съхраняваш безценните моменти, без да ги идеализираш и изопачаваш, почувстваш ли се наранен – затваряш вратата за деня, пък утре... Утре ще опиташ наново, на чисто, със заредена доза енергия и наивност. Зад дъжда съществува и прозорец, през който вечерта е мокра, но чиста, зад нямането на време за теб от желан човек има лично време за любимата ти есен и несподелените с никого занимания. Зад „Вилите в дъжда“ чакат стъпки на надежди за нови разкази, за места, където ще бъдеш и другите ще имат нужда от теб. За потребност, за човещина.

Най-хубавото от книгата за мен е, че увлича да я препрочиташ. А под дъжда, ако ви стиска вярвайте, се разхождат причудливи герои и ако обувките ви пропускат, прибирайте се и се захващайте с четене. Сгрява.