Отзиви

Назоваване на чувствата

Размисли на Нели Лишковска върху поетичната книга на Георги Николов „Навлизане в миража”

Назоваване на чувствата


Чувствена поезия. Сетивност, изведена до своята кулминация.Дори противоположност. Насищането се превръща в липса, в знак за отрицание.

Започнах да чета „Навлизане в миража” на Георги Николов през тази призма, подведена от някои стихове, които преди това бяха стигнали до мен по различни пътища.Много бързо обаче се отказах от предварителната си нагласа. Беше твърде мъглява. А и всеки опит за рационална формулировка на чувства няма как да е точна, понеже чувствата са, за да бъдат живяни, из-живявани, пре-живявани. Не за да бъдат артикулирани.

... гледам те с очите
на последния изчезващ вид
влюбени.

           „това отмятане на косата...”

Всеки стих е отражение. Не толкова на определен образ, колкото на вътрешни състояния. Началото и края се крият в този на любимата, т.е. тя самата е едно отражение.

... сякаш не ти в него,
а огледалото се оглежда в теб.
И се разпада
от неотразимостта ти.

           „сменяш роклите си...”

И тук:

... който бърка земя на хоризонта
със твоя силует.

           „Жена на хоризонта”

Телесните актове са съзидателни. Те произтичат не от познаването на еротичните закони, а от неразбираемата и тайнствена сила, която става по-плътна и осезаема, когато се изговори.

Според един от големите френски мислители „личността на поета е мястото, където се реализира едно творчество.”

Един стих на Георги Николов кара читателя да обича мястото, което сме харесали в него и което най-често е любимата жена. В поезията му Стихът е мястото на магията.

Онова, което на читателя изглежда еротично за четене, то е защото поетът го е намерил и еротично за описване, за изговаряне. Уловено е мимоходом. Освободено е сякаш от мига. Поетът е увековечил удоволствието, което му е доставило чувството.

... и аз се опитвам да бъда
пет хиляди гладни мъже вкупом.
За да нахраниш само мен.

           „Бедрата ти...”

И още:

... разгръщам те
в тъмнината
като брайлова книга...

           „ограмотяване по Брайл...”

Всеки образ в тази поезия носи свой особен чар. Обичайните предмети, обикновените лица – всичко, до което читателя може да се докосне. Или да си въобрази. В този поетичен свят съществуването е равно на това човек да бъде щастлив.

Една малка бенка внушава усещания, които прекрачват границите на времето и се появяват в един друг, бъдещ живот.

... тя тогава ще бъде точица
на крилото на пеперудата.

Аз ще съм глухарчето,
на което си кацнала.
И ще чуя дъха ти.

           „В другия живот...”

Мистерията на тази дълбоко сетивна поезия се крие в нейната нематериалност. Преминавайки през материята като неизбежност, тя не остава тук, а се трансформира в ефирност – сякаш сътворена от прозрачната субстанция на най-хубавите минути, когато човек е вън от реалността и настоящето.

... тъй както загубилият зрение
си спомня съвършени цветове
и форми и вижда ябълката
в идеалния натюрморт на представата

така и аз, загубил твоята любов,
си спомням графиката на лицето ти
и щрихите на твойте мигли,
спуснати завинаги пред мен.

           „тъй както...”

Тръгвайки от сетивата като извор на емоционални представи, стиховете в „Навлизане в миража” успяват да родят едно цяло човешко битие – не само едно минало, но и цяло едно бъдеще.

... Вървя към теб,
към теб вървя отдавна,
тъй както бедуинът във пустинята
върви
към своята Фата Моргана.

           „Навлизане в миража”

И в „родена от недрата на съня...”
... Ако не спаси света,
твоята красота ще спаси
поне мен.

Поетът трябва да има наистина силен талант, за да устои  на еротиката във всичките й форми. И преди всичко – формите на наблюдението и описанието, които често преминават в крайностите на порнографията. Талантът на Г. Николов използва еротиката блестящо в сложната тъкан на поезията.

Да, Георги Николов се опира на еротиката, но не остава при нея, а продължава нататък. В преследване на сензитивността като интелектуална конструкция.

... тъжна си като припев...
           „Кънтри”

Не самовглъбяване в чувството, анализиране на емоцията – а тяхното извеждане на нивото на интелектуалния им смисъл.

... Бих кръстил
всички лодки в залива
на твое име.
А може би самия залив.

           „Бих кръстил...”

Назоваването на обектите, именуването на нещата е процес на разума. Само онова, което е назовано, то съществува. След посочването им, предметите се извеждат от хаоса. Битието им е вече общо, не индивидуално и само за себе си. Те принадлежат на всичко съществуващо. Назованата вещ вече носи друг смисъл. В нея има дух и сила.

След последното стихотворение от „Навлизане в миража” отново се върнах към своите първоначални размишления за (не)възможната артикулация на чувството. В тази поетична книга откривам този труден, но необходим процес – назоваване на чувствата. Защото да изпиташ, да преживееш, да усетиш едно определено състояние вече не е достатъчно. Нужно е да намериш в него семето. И точно то трябва да бъде посочено и назовано, тъй като само назованите неща са тези, които реално съществуват.

Останалото е мираж.



Автор: Нели Лишковска
05.11.2014 г. 16:48
Посетено: 1058
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/20207-nazovavane-na-chuvstvata