Най-важните неща се случват в хаоса, на площада, между другото

Читателска бележка за книгата на Владимир Левчев „Любов на площада“

Изкушена съм от поезията, от дълго време. Иска ми се да я чета по-често, но това предполага усамотение, качествена тишина, липса на дразнители като досадни мобилни телефони, жужене от ежедневието, родителски задължения и професионално-филологически звуци. Когато наскоро в една социална мрежа изневиделица получих по(д)кан(к)а да споделя впечатленията си от новата стихосбирка „Любов на площада“ на Владимир Левчев, приех това едновременно като предизвикателство, възможност за приключение и нова роля.

"Любов на площада“ е сбрала творби, писани в продължение на 35 години. Толкова дълго поетът е изливал на белия лист онова, което го е глождело и вдъхновявало. Основните теми са три: любовта, социума и бог – те правят и трите отделни части на стихосбирката. В поетичния свят на автора нито едно от трите не може без останалите две. Триадата е силна, завладяваща, някак неуязвима с уникалната си спойка от образи, внушения и поетичен изказ. Точно той определено ме преследваше дълго, след като прочетох стихотворенията.

Любовта в „Любов на площада“ е истинска, четейки за нея, читател като мен вярва на автора за описаното чувство, успява да се пренесе в ония духовни трептения, които само любовната треска произвежда, независимо от пола и възрастта на човек. Някак не смея да се опитвам да вая фрази за стиховете, в които главното е любовта – освен, че интимността ги владее, силата и искреността на словото в тях със сигурност звучат по различен начин на всеки. Любовта при Владимир Левчев боли, когато е изгубена („Синият вир край Берковица“); понякога е недостъпна и невъзможна, тъмна и безнадеждна („Любов“, „Сън“). С урагана от чувства, които поражда, излива на белия лист дори и стих без нито един пунктуационен знак, както е в “Среща“ – защото няма и не признава граници, думите при нея бързат да излязат и да проникнат във всичко.

В тази част от „Любов на площада“ има едно уникално завладяващо стихотворение – „В бурите на вечната раздяла“. То представлява неописуема звукова картина, пълна с багри и внушения; рисунка от красиви звуци, която не би могла да остави никого равнодушен.
Изводът е един – за къде сме без любов, особено тая „на площада“?!

На мен лично страшно ми харесва, че голяма част от творбите в стихосбирката са с гражданска тематика. Освен чрез любовта, мъжът зад думите изразява себе си и чрез личното си отношение към обществото, в което живее. Онова нашето – сложно, объркано, лудо дори, непостигнало себе си, все търсещо някакви извечни истини и гонещо модерни измерения, а накрая просто оставащо на същата балканска ширина – българската.

    „Вътре в мен гъмжи една държава
            отровена, разграбена, нездрава.“
    (Сънят на гнилото дърво“)

В реда на поколенията аз идвам малко след това на Вл. Левчев. И моето детство и осъзнаване като личност са плод на годините преди вододелната 1989. И аз имах своите забежки по света и накрая избрах да остана в България. Затова четох граждански ангажираните му творби с особен интерес и, надявам се, с разбиране. На мен доста ми говорят образи като „свинете – те са като хората – всеядни“ („Предчувствие за тържество“), неотказващата се „група граждани“ в „Трети ноември“ и ония „деца, които си изгарят спомените с водка“ („След края. Хроника на изгорели години“). „Тъмната София“ много категорично ми рисува познатата измамна сладост на беззъбото безсмислено живуркане в „София – най-тъмната столица на Европа“. Внушенията са силни, директни и запомнящи се. За мен най-въздействащото от тях е „Стената“, „която отговаря само, когато хората я питат с чук“.

Най-краткият цикъл в книгата „В любов на площада“ е „Бог“ – има само шест стихотворения, последни – за духа, за будността, която чака вътре в нас („Будният“); за бог, който ни събира, а дяволът разделя и за нуждата от вяра, останала единствена („Струнната теория“).

„Любов на площада“ е истинско откровение на човек, за когото изкуството е „съ-общение, ритуал в храма и послание от другия свят“. Вярвам, че общението с такъв вид поезия наистина е ритуално и необходимо в нашия забързан свят. Аз преживях това общение и със сигурност го препоръчвам и на вас. Общувайте, защото

        Най-важните неща
        се случват
        в хаоса, на площада, между другото.

Автор:

Юлияна Тодорова

Публикация:

31.10.2014 г. 13:21

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

Юлияна Тодорова отзиви Любов на площада поезия Владимир Левчев Издателство Скалино

Посетено:

1368

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/64/news/20150-nay-vazhnite-neshta-se-sluchvat-v-haosa-na-ploshtada-mezhdu-drugoto