Отзиви
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Огладнееш ли – чети, четеш ли - танцувай
За сборника с разкази на Деница Дилова "Тънкости на приготвянето"
Още не бях прочела разказа „Тънкости на приготвянето“ и репликите „Ще заколя гъска за теб, защото ще станеш моя жена“ и „как птицата е принесена в полза на любовта, глада и абсолютната истина“, но ги усещах, предчувствах, ала обещала от предишния ден на домочадието спагети за вечеря, затанцувах към печката. Да, за завиждане бях. Какво настроение за готвене ме беше обхванало – плачеше за директен репортаж. Пуснах си радиото и зазвучаха африкански ритми. Видях сметката на огромна глава лук, а тя на очите ми, италианският сос „Болонезе“ забълбука, парфюмирайки въздуха, френските спагети омекнаха поносимо и българската чубрица завърши кулинарния пейзаж. Спагетите набързо се преселиха в телата ни и то благодарение на старта на разказите на Деница Дилова.
Авторката забърква едни прелюбопитни истории, от които подозирам, че е майстор-експериментатор в кухнята.
Преди близо двайсет години се изкуших да участвам в кулинарен конкурс за салати. Спонсор на идеята беше известна марка българска ракия. В пиенето съм тройкаджия и затова, докато отдъхвах на чардака на прелюбезната леля Мария в Баня, Карловско, измислих няколко рецепти. Хей така! Слагаш продуктите като думички в кратък разказ. Изпратих сътвореното и едната "Салата за аматьори“ спечели второ място. Наградата бе прибори за подправки и купа за салата, но се оказа, че не съм си записала на чернова рецептата. Сигурно затова не „повиших“ оценката си в пиенето.
Деница разказва, а аз си облизвам пръстите. Понеже съм си жалостива се притеснявах, че убийствата на животни ще секнат апетита ми за четене, но жонглирането между фрагментарността, чувството за хумор и иронията по-скоро ме удивляваха, а не пращаха да търся кърпички за бърсане на сълзите. Ожалих белия амур от разказа „Възкресенията на един амур“ и жабите от „Славен ден“, но се примирих – за да се появи на бял свят добър разказ се искат жертви.
Сексът на думите
Бива си я Деница да разказва. Заприлича ми на пръчката със захарен памук. Не съм опитвала тази чудесия от детството си и сега разказите й от книгата „Тънкости на приготвянето“ освежиха паметта ми. Възвръщам си спомена по нов начин. Нереален, но предпочитан. Хапвам – блаженствам, оставам неизвестно време на автопилот, докато езикът ми не даде сигнал за още, и продължавам.
Човек яде, за да засити тялото си, чете за да засити душата си, а се люби, защото това е най-финият мост за свързване между двете. Любовта се заражда в очите, сяда на масата, а къде продължава не е чужда работа.
Деница Дилова пише със сърце и страст. Личи си наблюдателният й поглед, точната мярка на думите и онази дистанцираност, която за мен е мерило за талант. Тя е вътре във всяка история, но не до удавяне, тя е на пръсти от водата, но винаги е готова да опише градусите и подводните й течения.
Думата има дължина, тежест, топлина, обем... и стотици още качествени показатели. Срещат се и думи с много роднини, думи самотници, думи бегълци. От първия разказ „Възкресения на един амур“, където разказвачката описва борбата на героинята и двете й дъщери с недоубитата риба до „Нежен лов“ изкачването по каратите на думите е забележимо. В историята за амура намираме страхът една риба да не изяде спокойствието на празника, а в последния разказ от книгата любовта се е ширнала и се излежава където намери за удобно. Усеща се израстването при писането, поне аз го чувствам. Има изкачване, дето те бута да ожадняваш за още страници. Глад за добре измислени разкази.
Огладнееш ли - чети
В книгата се говори за ядене, готви се, яде се, но неизменно присъства и любовта. „Сюрреализмът на охлюва“ e романтично-еротичен разказ, загатващ за зигзазите, през които ще те води авторката, щом си отпусне въображението и перото. „Охлювът е преди всичко нежен, много влажен и със силен здрав мускул, т.е. има всички качества да е най-блестящият любовник във Вселената, че и отвъд.“
Разказът е с подтекст, от който можеш да се размислиш в какви ли не посоки: за мига, за удоволствието, за ограничението на пола, за стереотипите, за началото на края или обратното... По моему „Сюрреализмът на охлюва“, „Въдворяване на покварените“ и „Нежен лов“ са различни, по-изпипани, с повече вътрешна драматургия в сборника и откриват Деница Дилова в светлината не на „нашия специален пратеник от мястото на събитието“, а като създателя на детайлите. Тя ражда обстановката, героите и сюжета, и ни поставя там, за да ги наблюдаваме. От първата до десетата история думите й „растат“, добиват завършеност, плътност, атмосфера. Те са като обекти, които с фотоапарата авторката снима отново и отново, за да преоткрие как светлината пада под различен ъгъл привечер или след возене с каруца и поглед назад.
Не крия, че съм почитателка на текстовете й и сборникът с разкази „Тънкости на приготвянето“ ми подари удоволствието да предвкусвам още майсторски написани страници. Надявам се Деница да не забравя разказите, но съм изкушена да прочета и написани от нея романи.
Рецептите само ги прегледах като заглавия. Месото не е моята мярка единица за вкусна храна. Фен съм и се старая да ям почти вегетарианска храна. Засега само рибата не се е изпарила от менюто ми. Спазвам правилото на писателката: „От опит знам – най-хубавата риба е дълбоко замразената.“ („Възкресенията на един амур“). Не се изкушавам, когато готвя за другите месо, правя го с надеждата да се осъзнаят и да престанат да ядат сладките животни.
Авторката забърква едни прелюбопитни истории, от които подозирам, че е майстор-експериментатор в кухнята.
Преди близо двайсет години се изкуших да участвам в кулинарен конкурс за салати. Спонсор на идеята беше известна марка българска ракия. В пиенето съм тройкаджия и затова, докато отдъхвах на чардака на прелюбезната леля Мария в Баня, Карловско, измислих няколко рецепти. Хей така! Слагаш продуктите като думички в кратък разказ. Изпратих сътвореното и едната "Салата за аматьори“ спечели второ място. Наградата бе прибори за подправки и купа за салата, но се оказа, че не съм си записала на чернова рецептата. Сигурно затова не „повиших“ оценката си в пиенето.
Деница разказва, а аз си облизвам пръстите. Понеже съм си жалостива се притеснявах, че убийствата на животни ще секнат апетита ми за четене, но жонглирането между фрагментарността, чувството за хумор и иронията по-скоро ме удивляваха, а не пращаха да търся кърпички за бърсане на сълзите. Ожалих белия амур от разказа „Възкресенията на един амур“ и жабите от „Славен ден“, но се примирих – за да се появи на бял свят добър разказ се искат жертви.
Сексът на думите
Бива си я Деница да разказва. Заприлича ми на пръчката със захарен памук. Не съм опитвала тази чудесия от детството си и сега разказите й от книгата „Тънкости на приготвянето“ освежиха паметта ми. Възвръщам си спомена по нов начин. Нереален, но предпочитан. Хапвам – блаженствам, оставам неизвестно време на автопилот, докато езикът ми не даде сигнал за още, и продължавам.
Човек яде, за да засити тялото си, чете за да засити душата си, а се люби, защото това е най-финият мост за свързване между двете. Любовта се заражда в очите, сяда на масата, а къде продължава не е чужда работа.
Деница Дилова пише със сърце и страст. Личи си наблюдателният й поглед, точната мярка на думите и онази дистанцираност, която за мен е мерило за талант. Тя е вътре във всяка история, но не до удавяне, тя е на пръсти от водата, но винаги е готова да опише градусите и подводните й течения.
Думата има дължина, тежест, топлина, обем... и стотици още качествени показатели. Срещат се и думи с много роднини, думи самотници, думи бегълци. От първия разказ „Възкресения на един амур“, където разказвачката описва борбата на героинята и двете й дъщери с недоубитата риба до „Нежен лов“ изкачването по каратите на думите е забележимо. В историята за амура намираме страхът една риба да не изяде спокойствието на празника, а в последния разказ от книгата любовта се е ширнала и се излежава където намери за удобно. Усеща се израстването при писането, поне аз го чувствам. Има изкачване, дето те бута да ожадняваш за още страници. Глад за добре измислени разкази.
Огладнееш ли - чети
В книгата се говори за ядене, готви се, яде се, но неизменно присъства и любовта. „Сюрреализмът на охлюва“ e романтично-еротичен разказ, загатващ за зигзазите, през които ще те води авторката, щом си отпусне въображението и перото. „Охлювът е преди всичко нежен, много влажен и със силен здрав мускул, т.е. има всички качества да е най-блестящият любовник във Вселената, че и отвъд.“
Разказът е с подтекст, от който можеш да се размислиш в какви ли не посоки: за мига, за удоволствието, за ограничението на пола, за стереотипите, за началото на края или обратното... По моему „Сюрреализмът на охлюва“, „Въдворяване на покварените“ и „Нежен лов“ са различни, по-изпипани, с повече вътрешна драматургия в сборника и откриват Деница Дилова в светлината не на „нашия специален пратеник от мястото на събитието“, а като създателя на детайлите. Тя ражда обстановката, героите и сюжета, и ни поставя там, за да ги наблюдаваме. От първата до десетата история думите й „растат“, добиват завършеност, плътност, атмосфера. Те са като обекти, които с фотоапарата авторката снима отново и отново, за да преоткрие как светлината пада под различен ъгъл привечер или след возене с каруца и поглед назад.
Не крия, че съм почитателка на текстовете й и сборникът с разкази „Тънкости на приготвянето“ ми подари удоволствието да предвкусвам още майсторски написани страници. Надявам се Деница да не забравя разказите, но съм изкушена да прочета и написани от нея романи.
Рецептите само ги прегледах като заглавия. Месото не е моята мярка единица за вкусна храна. Фен съм и се старая да ям почти вегетарианска храна. Засега само рибата не се е изпарила от менюто ми. Спазвам правилото на писателката: „От опит знам – най-хубавата риба е дълбоко замразената.“ („Възкресенията на един амур“). Не се изкушавам, когато готвя за другите месо, правя го с надеждата да се осъзнаят и да престанат да ядат сладките животни.
Автор:
Христина Панджаридис
Публикация:
23.10.2014 г. 13:59
Посетено:
1662
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/20086-ogladneesh-li-cheti-chetesh-li-tantsuvay