Отзиви

"Ловецът на хвърчила" на Халед Хосейни

Много човешка, проникновена, а на моменти меланхолична и натуралистична книга

"Ловецът на хвърчила" на Халед Хосейни


Ловецът на хвърчила” е въздействаща книга. Езикът е лек и достъпен – писането планирано, но и необременено. Исабел Алиенде твърди, че всичко, което е прочела след това, е бледнеело и то дълго време. На мен пък определени книги след като четох "Ловецът на хвърчила", ми изглеждаха просто безлични. Романът става популярен няколко години след издаването си – а преди това много издателства отказват на абсолютно неизвестния американски лекар. Сформира се група от библиотекари, които решават да препоръчат на читателите си „Ловецът на хвърчила”, защото си заслужава. Историята си заслужава – нейният смисъл, достоверност и заложени идеи.

„Ловецът на хвърчила” не просто увлича, а повлича след себе си. Има нещо водовъртежно в първия роман на писателя, роден в Афганистан. Много човешка, проникновена, а на моменти меланхолична и натуралистична книга.

Действието на романа се развива от последните години на монархията в Афганистан (70-те г. на XX век), после през нахлуването на руските войски, партизанските битки, режимът на талибаните и до наши дни (първите години на XXI век). Иначе времето е вътрешно и динамично като преживяване – метафорично, извисено до хвърчилото и състезанието с него. Победата е в полета, в протягането на ръцете нагоре, и още по... 

На моменти фрагментът от думи спира дъха и отсича: не може да се живее всякак, а и миналото си е минало – то принадлежи на всеки от нас поотделно. Тайните са бреме, с което човек свиква постепенно или никога не забравя. Неизлечимото миналото отвежда Амир отново в страната, от която е избягал в Америка като малък с баща си. После дългът и любовта го карат да предприеме пътуване до своя Кабул, което едва не му коства живота. Кабул се оказва различен и нямащ нищо общо с града на неговото детство. 

Излизат сенки, сънища, травми, хора от детството (плюс талибани с тежко оръжие). Амир се справя с всичко, до колкото може и както може.

Четейки "Ловецът на хвърчила" си спомних за "Срам" на Салман Рушди. В Иран го обявяват за вероотстъпник, наградата за главата му е три милиона долара. Афганистанците също се разбунтуваха срещу Халед Хосейни, защото на "някои неща им е забранено да са истина" (С. Рушди). И в двата романа с различни подходи се мисли за срама и безчестието, за неизреченото и завинаги премълчаното. 

"Ловецът на хвърчила" е разговор, но не за сблъска на религии или места за живеене (свободни и окупирани), а разговор за непоправимото и смъртта. В случая няма никакво значения кой от коя религия е, защото безизходицата е травма за преживяване, но и може да е кръг, от който не се излиза лесно. 

Простите и семпли истини дотягат на доста хора (писатели) днес. Хосейни обаче внушава, че никакви школи (и алтернативи) не могат да научат човек да пише (Амир е писател), ако е забравил да чувства, мисли и състрадава. Бих добавила и да се изненадва. И в това няма нито патос, нито измислица. 


Автор: Дияна Иванова
15.10.2014 г. 15:49
Посетено: 1159
Етикети: Дияна Иванова, отзиви, книга, Халед Хосейни, Ловецът на хвърчила
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/20030-lovetsat-na-hvarchila-na-haled-hoseyni