Отзиви

Прашинки красота

Размисли на Нели Лишковска върху поетичната книга "Кошерът на думите" от Яница Радева

Прашинки красота


Посегнах към поетичната книга
Кошерът на думите” на Яница Радева с предчувствие за красота, което не беше продиктувано от някакъв визуален знак (илюстрация или графично оформление), а по-скоро като духовна нагласа. На шега си поставих задачата да открия онези зрънца, които инспирират усещането за прекрасното във всяко стихотворение и след затварянето на последната страница мислено се поздравих, че съм успяла. При това – съвсем сериозно.

В първото стихотворение „кошерът на думите” се появи пчелата като посочване на онова, което търсех. Няколко страници по-нататък, в „броене на водни лилии”, твърдението пътищата на красотата са други, не успя да ме разколебае или обезкуражи.

Скоро ме спря и едно ново състояние, което с радост прегърнах – неосъзнатата красота. Не-виждането, не-знанието за нея, което обаче не намалява силата й, а напротив – прави я много по-въздействаща. Не-познанието като извор на омиротворение и душевен покой.

... и не подозира:
има и крила...
           „гъсеница”

Ябълките, златните кубета, ореолите и назоваването на някакъв реален или митологичен топос в „ябълката на Сафо”, „Едем” и „София” също приех като маркер на красотата.

След което ме застигнаха фламингото, което танцува фламенко в „грация”, ескизите на бялата ръка и рамото в „Бакх”, които са толкова ефирни, защото са като от стъкло и оня, най-важният, който/ ще превърне нея в гъвкава дъга от „червилото така не й отива...”

Дори се убедих, че камъкът не е това, което е. Особено ако попадне в ръцете на истински майстор. Тук съотношението, формата, „нечовешка скорост”, определеният ъгъл на наблюдение са в основата на естетическото възприятие. И моето търсене, както и това на автора, вече преминава в една друга сфера – на точните науки като математика, физика, астрономия.

Върнах се назад, с чувството че съм пропуснала нещо важно. При първият прочит наистина бях подминала една съществена особеност в поезията на Яница Радева. Геометрията на красотата. Беше ми убягвала до този момент. Симетрията на чувствата, хармонията на експресията всъщност е онова, с което свободно боравят най-добрите в полето на поетичното изкуство.

Отново прочетох „да” и обходих цялата пространствено композирана кръстословица по всичките й хоризонтали и вертикали. И пресечни точки. Когато я реших до край, без да пропусна нито едно квадратче, осъзнах че бях разглеждала една необикновена кръстословица, повече наподобяваща лабиринт. Лабиринтът на сърцето.

Стигнах до няколко постановки на темата за красотата в тези стихове. Освен породената от визуализацията на картините на грациозната, но мистериозна черна котка и сянката, която изтичала да стигне там, където ти не ще посмееш в „петъчно”, но и красотата, съсредоточена в сетивността на ароматите на канела, какао и бисквити в „пазарен ден” и „дай, бабо, огънче”, където къщите бисквитено се ронят, и дори напълно осезаемата, материализирана прелест на улици, насекоми, животни и хора.

Обрисуването на живота в някаква особена гама – хем подчиняваща се на геометрични закони, хем хаотично разпиляваща се и събираща се в тънка сензитивност и ефимерност. Един живот, в който някои от нас така и не се осмеляват да прекрачат.

Това обобщение на живота като еманация на красотата достига до една друга зрялост – до мъдростта, която е толкова бяла в стихотворението „в сладкарница Пчела”. Напомняне или блед спомен за истинската красота, съзерцавана може би преди душата да се въплъти в тяло. Истинската красота не може да бъде толкова външна. Човек по-скоро я предчувства и обича като светла душа, която пронизва света на сенките.

Друг момент, който също напомня за моето нарочно фокусиране върху красотата в тази поетична книга е отричането или по-скоро – липсата й. Но това всъщност отново е съзнание за нея. Самото изричане на подобна формулировка вече е основание за съществуването й.

... била съм, но никога това:
аз да съм аз и това да стига...
            „лятно слънцестоене”

Същият смисловоносещ акцент се появява и в „пред Бъдни вечер”.
... бог ли стои пред онази витрина
като пред празно небе...

В „Кошерът на думите” моите целенасочени търсения на прекрасното преминаха по една (както ми се струваше в началото) естетическа спирала от чисто вещественото, ежедневното към измеренията на невидимото, нереалното. Красотата на съновидението.

... твоя неродена дъщеря или
каквато предстои да станеш...
             „в сянка”

Смесването на предположение, съмнение, загадка, въпрос се разпростират не линейно и последователно, както се случва в триизмерния свят. То е на пръв поглед съвсем нелогично – едновременно и непрекъснато, обхващайки и зачерквайки времево-пространствения континуум като ненужна и безсмислена рамка. Омъгляването – не толкова отричането - на времевите и пространствени закони в това измерение, в полза на всички останали измерения. Измеренията на Духа.

... слънцето сто пъти да опримчи Изток...
           „Итака”

Или:
... а още утре може да те няма,
а още утре може да ме няма...
           „как не обичам”

Изобщо има ли ни? Къде ни има? Доколко сме реални? Защо съществуваме?

Оставих моя фаворит за последните няколко изречения, които искам да напиша. „Къща за поезия”.

Фаворит – първо, заради красотата, разбира се. И второ – поради Далчев. И защото домът е там където стихват ветровете, а в прозорците надничат
... само клоните –
пеперудено разлистени...

Танцът с художника е не само наслада. В него всяка стъпка е багра, а всеки поглед – неизречен стих.
Последното стихотворение в „Кошерът на думите” ме убеди, че до този момент не съм вървяла по онази въображаема спирала, нито съм се лутала в лабиринта на кръстословиците на науката, а съм била поставена в един съвършен поетичен кръг.

Вечният кръговрат на живота.

Стихотворението „ако” затваря цикъла на единството и противопоставянето на материя и дух отново с образите на улицата и пчелата.

... ако вдяна улицата на иглата,
ще я зашия в сън с градина и пчели...

Тази брилянтна поетична прашинка затваря цикъла и на оня извечен сън, който е една друга възможна реалност. Колкото красива, толкова и истинска.



Автор: Нели Лишковска
08.10.2014 г. 20:34
Посетено: 1087
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/19961-prashinki-krasota