Отзиви
Летопис на Русенския театър
За книгата „Летопис на Драматичен театър „Сава Огнянов” Русе”
Театърът на дунавската ни столица вече има своя летописна книга. Създаден преди 107 години от трупа ентусиасти, начело с актьора и режисьора Александър Робертович, през първия си сезон той представя четири постановки на пиеси от значими автори като: Гогол, Антон Страшимиров, Бранислав Нушич и Станислав Пшибишевски. През следващите сезони под директорството на незабравимата и всеотдайна Роза Попова и особено на Владимир Тенев трупата се професионализира, бързо набира сили и театърът става главният културен институт в града, където освен него функционира успешно и първото, у нас Филхармонично дружество „Лира” (1891 г.) с оркестри, солисти и хорови състави. Двайсетте и най-вече трийсетте години на миналия век са време на голям културен кипеж в България и в европейския Русе. (Всъщност, подобен подем имаше и през 50-те до 80-те години, когато държавата ни се грижеше много за театъра, не се закриваха сцени и не съществуваха абсурди като т.н. „делегирани бюджети” на ГЕРБ.)
Русенският театър, чийто дом е най-красивата сграда в България - бароковото „Доходното здание” с трите си сцени, отдавна е привлекателно място за русенци, а също така и за много български театрали - актьори, режисьори, сценографи. Тук са играли великите Кръстю Сарафов и Сава Огнянов. Вторият прави дебюта си в Русе още като гимназист в трудната роля на Шейлок от „Венецианският търговец” на Шекспир и гостува многократно вече като премиер на Народния театър, София, а първият - от 1923 до 1938 година режисира повече от десет постановки, гостува нееднократно и като артист. Тук редовно гастролират и звездите на българската сцена: Адриана Будевска, Васил Кирков, Константин Кисимов, Златина Недева, Николай Масалитинов... Като режисьори и директори работят: Стоян Бъчваров, Борис Еспе, Стефан Киров, Георги Стаматов, Матьо Македонски, Николай Фол, Петър К. Стойчев, Тачо Танев, които са истинските му градители- възрожденци. За разлика от немалко днешни режисьори и театрални директори, те не мислят за себе си, за своята кариера и печалби, а за театъра, за трупата, за артистите и дават всички от себе си. Работят много, всеотдайно, борят се с лишенията и трудностите, За тях сцената е нещо свещено, а авторът – бог. Не правят спектакли „по Шекспир или Вазов”, а „от Шекспир и Вазов”, както, за съжаление, често се случва сега... И може определено да се каже, че през още недостатъчно изследвания период между двете световни войни, време когато в България се прави голямо, сериозно сценично и музикално изкуство, Русенският театър, един от четирите държавни институти извън столицата (Варна, Бургас, Пловдив и Русе), е на едно завидно ниво. Разбира се, и той, както всяка подобна институция, има своите щастливи и неуспешни периоди, като, например, за съжаление, настоящия. Но с годините авторитетът му расте неизменно. Тук се поставят за първи път у нас много български и чужди пиеси, поддържа се един широк и разнообразен репертоар. Правят се и редица експерименти. В годините след 1944, Русе е също важен театрален център, в който работят голям брой първостепенни творци (Леон Даниел, Георги Георгиев, Цветана Николова, Александър Бечев, Елисавета Морфова, Николай Бинев, Георги Стефанов, Виктор Данченко, Елена Стефанова, Васил Попилиев, Диди Димчев, Миланка Петрова, Димитър Гочев, Елена Цикова, Любомир Дековски, Стоян Камбарев, Маргарита Младенова, Рашко Младенов, Красимир Спасов).
Всичко това е представено от съставителя на книгата театроведа Крум Гергицов, дългогодишен, всеотдаен драматург на театъра. Един от най-авторитетните театрални драматурзи у нас. Той е подготвил и систематизирал прецизно - върху богатия, за щастие, съхранен през годините архив, - това чудесно издание на „Парнас”, Русе. (Корицата е дело на дългогодишната много заслужила за театъра художничка Виолета Радкова.) Тук може да се види точното описание на всяка една постановка от 1907 година досега - автор, заглавие, превод, постановъчен и изпълнителски състав, дата на премиерата. Има и други допълнения като: гастроли в страната и чужбина, национални прегледи, фестивали, награди, юбилеи, библиография на книги за театъра. Прецизно съставен е апаратът след летописа - списъците на всички автори, заглавия, режисьори, сценографи, преводачи, композитори, директори.
Богато илюстриран с групови и портретни снимки от всички периоди (мисля, че тези от последните десетина години натежават, за сметка на по-старите и интересни фотоси), Летописът може да се приеме и като един ценен и красив албум. Театралното изкуство е мимолетно, остава в ефира - освен ако не се заснеме, както е възможно днес, но театралното минало може да се съхрани само в подобни издания.
______________
„Летопис на Драматичен театър „Сава Огнянов” Русе”, съст. Крум Гергицов, изд. „Парнас”, 2014.
Автор:
Огнян Стамболиев
Публикация:
26.09.2014 г. 11:46
Етикети:
Огнян СтамболиевотзивиКрум ГергицовРусе
2014. книга
изд. Парнас
Летопис на драматичен театър Сава Огнянов
Посетено:
1564
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/19886-letopis-na-rusenskiya-teatar