Отзиви
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Учителката по танци на Луцифер
Читателски отзив за книгата на Нели Лишковска "Танго за Луцифер"
„Танго за Луцифер” от Нели Лишковска стигна до мен в електронен вариант, за което съм безкрайно благодарен на авторката, че удовлетвори тази ми молба. И бързам да споделя впечатленията си първо тук.
Разказите са писани в периода 2004-2013 г. Към тях са прибавени и три текста от 1983, 1999 и 2002 г. Организирани са в три раздела – Екстра, Ординарни и Истории, според спецификата на съдържанието и темите, които засягат. Без да са изцяло и само социални или психологически, историите в тях тръгват от конкретиката на ежедневното, преминават през естетиката на романтичното и дълбочината на философското, за да стигнат на финала до една загатната магичност. До внушението за безвремие. По-точно надвремие. Едно художествено литературно надвремие, в което разказът е осмислил сам себе си, огледал се е посредством всички възможни механизми на словото и в края на краищата стига до усещането за нематериалност, невещественост и вечност.
Ще отбележа три разказа, които ме грабнаха от пръв прочит. Наблягам на тях заради идейната чистота на посланията, които носят и концентрираната мощ на естетическото възприятие.
Обикновената семейна история на бездетния бачо Начо от едноименния разказ постепенно преминава в един своеобразен не толкова битов сарказъм, колкото в духовна и емоционална гротеска. Продължавайки с часове да виси на въжето в мазето на къщата си, героят се отдава на размишления за живота, вселената и всичко останало. И неговият поглед не е наситен с негативизъм и отчаяние. Напротив. Той възприема себе си и околните такива, каквито са, въпреки иронията и горчивите уроци на съдбата. Гледа на света през призмата на великодушието и филантропията. Но това не му пречи да стане неволен убиец на любопитната съседка.
Друг герой, но вече обладан от личните си демони, е богаташът от „Мона Лиза”, който е обсебен от шедьовъра на Леонардо. Тази мания стига до апогея си в мига, в който той решава, че трябва да притежава оригинала. Картината, в която е влюбен. При това – не метафорично, а съвсем буквално. Разбира се, героят не може да се спре пред нищо и доводите на здравия разум тук нямат никаква стойност. Той достига до един невъобразим вариант, за да получи желаното. Обсесията му поставя точка във вечната човешка дилема – да притежаваш или да бъдеш. А защо не и двете?
Единствената възможност да получи Джокондата е, ако героят купи цяла Франция. И той го прави.
Третата история, на която искам да обърна внимание в краткия си обзор върху „Танго за Луцифер” е „Лов на звезди”.
Научавайки, че бавно, но сигурно ослепява, героинята си съставя списък от нещата, които би искала да види преди „мракът да я погълне”. Като първа точка в него отбелязва – падаща звезда. И започва да дебне. Да следи звездното небе. Нощ след нощ.
Наблюдавайки съпругата си и нейният копнеж, който обаче води до психологически, емоционални и поведенчески изменения, мъжът й решава да помогне. Решението му е продиктувано от благородни намерения и най-вече от силните чувства, на които се подчинява. Но изпълнението на това решение е съдбовно и дълбоко трагично. Изключително изненадващо. По начин, по който може да шокира единствено Нели Лишковска. Тя не изневерява на стила си (и на себе си!) и този път.
Героят от „Лов на звезди” подарява на любимата, но обречена на слепота жена най-жадуваното от нея. Сбъдва мечтата й да види падаща звезда. Най-невероятната и истинска. Живата падаща звезда, в която се превръща самият той в края на разказа.
В едно интервю авторката на „Танго за Луцифер” казва, че разказът е голямата й любов. Този сборник потвърждава това. Той наистина е висш пилотаж в литературата.
Стилът на Нели Лишковска се отличава със своята подчертана кинематографичност. В него има забележителни визуални фигури и елементи, които напомнят творческия подход на Тарантино и Бесон, но в полето на литературата естествено. В неформален разговор, писателката сподели, че не се е учила толкова от светилата в изкуството на писаното слово, колкото от ярките примери от сферата на музиката, изобразителното изкуство, танца и особено киното.
„Изразните средства може и да са различни, но идейните внушения и цялостното усещане на материята не се различават особено”. (Нели Лишковска)
Харизматични, обсебващи, вълшебни и пределно магнетични нейните истории усмихват читателя и го разплакват. Омилостивяват го и го ожесточават. Влюбват и ужасяват. И всичко това се случва едновременно. Урагани от светове, които съществуват във всеки отделен разказ и в цялата книга като един надтекст – обединяващ и обобщаващ всичко. И взривяващ всичко.
След сборника „Танго за Луцифер” трябва да призная, че нетърпението ми скочи много над допустимото. Очаквам новия роман „Деветимата” на Нели Лишковска с пълното съзнание, че онова, на което се надявам няма да се случи по начина, по който си го представям. Защото тази съвременна българска писателка със сигурност ще ме изненада. Отново.
Разказите са писани в периода 2004-2013 г. Към тях са прибавени и три текста от 1983, 1999 и 2002 г. Организирани са в три раздела – Екстра, Ординарни и Истории, според спецификата на съдържанието и темите, които засягат. Без да са изцяло и само социални или психологически, историите в тях тръгват от конкретиката на ежедневното, преминават през естетиката на романтичното и дълбочината на философското, за да стигнат на финала до една загатната магичност. До внушението за безвремие. По-точно надвремие. Едно художествено литературно надвремие, в което разказът е осмислил сам себе си, огледал се е посредством всички възможни механизми на словото и в края на краищата стига до усещането за нематериалност, невещественост и вечност.
Ще отбележа три разказа, които ме грабнаха от пръв прочит. Наблягам на тях заради идейната чистота на посланията, които носят и концентрираната мощ на естетическото възприятие.
Обикновената семейна история на бездетния бачо Начо от едноименния разказ постепенно преминава в един своеобразен не толкова битов сарказъм, колкото в духовна и емоционална гротеска. Продължавайки с часове да виси на въжето в мазето на къщата си, героят се отдава на размишления за живота, вселената и всичко останало. И неговият поглед не е наситен с негативизъм и отчаяние. Напротив. Той възприема себе си и околните такива, каквито са, въпреки иронията и горчивите уроци на съдбата. Гледа на света през призмата на великодушието и филантропията. Но това не му пречи да стане неволен убиец на любопитната съседка.
Друг герой, но вече обладан от личните си демони, е богаташът от „Мона Лиза”, който е обсебен от шедьовъра на Леонардо. Тази мания стига до апогея си в мига, в който той решава, че трябва да притежава оригинала. Картината, в която е влюбен. При това – не метафорично, а съвсем буквално. Разбира се, героят не може да се спре пред нищо и доводите на здравия разум тук нямат никаква стойност. Той достига до един невъобразим вариант, за да получи желаното. Обсесията му поставя точка във вечната човешка дилема – да притежаваш или да бъдеш. А защо не и двете?
Единствената възможност да получи Джокондата е, ако героят купи цяла Франция. И той го прави.
Третата история, на която искам да обърна внимание в краткия си обзор върху „Танго за Луцифер” е „Лов на звезди”.
Научавайки, че бавно, но сигурно ослепява, героинята си съставя списък от нещата, които би искала да види преди „мракът да я погълне”. Като първа точка в него отбелязва – падаща звезда. И започва да дебне. Да следи звездното небе. Нощ след нощ.
Наблюдавайки съпругата си и нейният копнеж, който обаче води до психологически, емоционални и поведенчески изменения, мъжът й решава да помогне. Решението му е продиктувано от благородни намерения и най-вече от силните чувства, на които се подчинява. Но изпълнението на това решение е съдбовно и дълбоко трагично. Изключително изненадващо. По начин, по който може да шокира единствено Нели Лишковска. Тя не изневерява на стила си (и на себе си!) и този път.
Героят от „Лов на звезди” подарява на любимата, но обречена на слепота жена най-жадуваното от нея. Сбъдва мечтата й да види падаща звезда. Най-невероятната и истинска. Живата падаща звезда, в която се превръща самият той в края на разказа.
В едно интервю авторката на „Танго за Луцифер” казва, че разказът е голямата й любов. Този сборник потвърждава това. Той наистина е висш пилотаж в литературата.
Стилът на Нели Лишковска се отличава със своята подчертана кинематографичност. В него има забележителни визуални фигури и елементи, които напомнят творческия подход на Тарантино и Бесон, но в полето на литературата естествено. В неформален разговор, писателката сподели, че не се е учила толкова от светилата в изкуството на писаното слово, колкото от ярките примери от сферата на музиката, изобразителното изкуство, танца и особено киното.
„Изразните средства може и да са различни, но идейните внушения и цялостното усещане на материята не се различават особено”. (Нели Лишковска)
Харизматични, обсебващи, вълшебни и пределно магнетични нейните истории усмихват читателя и го разплакват. Омилостивяват го и го ожесточават. Влюбват и ужасяват. И всичко това се случва едновременно. Урагани от светове, които съществуват във всеки отделен разказ и в цялата книга като един надтекст – обединяващ и обобщаващ всичко. И взривяващ всичко.
След сборника „Танго за Луцифер” трябва да призная, че нетърпението ми скочи много над допустимото. Очаквам новия роман „Деветимата” на Нели Лишковска с пълното съзнание, че онова, на което се надявам няма да се случи по начина, по който си го представям. Защото тази съвременна българска писателка със сигурност ще ме изненада. Отново.
Автор:
Йоан Славов
Публикация:
09.08.2014 г. 12:23
Посетено:
1535
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/19690-uchitelkata-po-tantsi-na-lutsifer